Хората с различни заболявания се питат могат ли да се ваксинират срещу COVID-19 – кога да го направят и с коя ваксина.
У нас над 100 хиляди души са с автоимунни ревматични заболявания и те са сред най-задаващите въпроси за ваксините. Онкоболните, които също са активни с въпроси, у нас са над 300 хиляди, според раковия регистър, като годишно откриваме по над 30 хиляди нови случая.
Третата група пациенти, които много се интересуват, са тези с диабет (450 хил.) и хашимото (1 млн.).
Онкоболните
Сред пациентите с онкологични заболявания има такива, които провеждат активна терапия – с химиотерапия, прицелна терапия, хормонални препарати или с имунотерапия. Други от тях само се проследяват, те не са на активно лечение и практически могат да се приемат за здрави. Предвид тези различия, отговорът дали онкоболните е добре да се ваксинират срещу COVID-19 не е кратък и зависи от няколко фактора.
„Трудно може да се отговори с кратък отговор да или не ваксини при онкологичните пациенти. Все пак, базирайки се на препоръките на Европейското онкологично дружество, ако погледнем и отвъд Океана и на Американското онкологично дружество – там категорично се препоръчва всеки един пациент с онкологично заболяване, който няма противопоказание, да се ваксинира против COVID", посочва началникът на клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ д-р Желязко Арабаджиев.
При вземане на решението трябва да се оцени стадия на болестта и провежданото лечение, възрастта на пациента и придружаващите заболявания.
Тук има нещо важно за пациенти на химиотерапия. Тази терапия блокира разрастването на туморните клетки , но и на другите бързо делящи се клетки, сред ефектите е намаление на левкоцитите, посочва д-р Арабаджиев: „А белите кръвни телца са в основата на клетъчния имунитет и отговарят за имунния отговор . Ето от там можем да предположим, че пациентите, които имат снижен имунитет, заради намалени левкоцити , бели кръвни телца, от химиотерапията, може би няма да потиснат този имунитет, който хората без активна цитостатична терапия, биха постигнали след ваксинация“.
Препоръките са, когато е възможно, ваксинирането да се извърши преди стартиране на химиотерапията. Все още няма достатъчно данни, ако терапията вече е започнала, кой точно момент е най-подходящ за поставяне на ваксината.При останалите видове противотуморно лечение, което не е свързано с понижение на левкоцитите, се очаква оптимален имунен отговор след ваксинация.
Пациентите с автоимунни заболявания
Специални проучвания за ефекта на ваксините срещу COVID-19 при хората с автоимунни ревматични заболявания все още няма. Информацията за тях се базира на експертното мнение на Европейската лига срещу ревматизма, което специалисти у нас споделят.
„Общоприетото мнение е, че пациентите с ревматични заболявания, това са автоимунни възпалителни заболявания, трябва и следва да се ваксинират, разбира се при определени условия. Оптималният вариант е тези хора с автоимунни ревматични заболявания да се ваксинират когато болестта е в ремисия или те са с ниска болестна активност, т.е. когато болестта е спокойна, и преди планирана имуносупресия“, посочва д-р Цветослав Георгиев, ревматолог в УМБАЛ „Света Марина“ и преподавател в МУ – Варна.
И тук се смята, че при пациентите, които са на терапия, понижаваща броя или функциите на белите кръвни клетки, ефективността на ваксината може да е по-ниска. Специалистите казват, че пациентите с ревматични заболявания по-често страдат от диабет, сърдечно-съдови заболявания, хронична бъбречна недостатъчност. А това вече увеличава риска от по-тежко протичане на COVID-19.
Не може да се даде 100% гаранция, че ваксините срещу заразата, които са от типа неживи ваксини, няма да доведат до рецидив или влошаване на ревматичното заболяване. Но уточняват, че това е много малко вероятно.
Д-р Георгиев обяснява: „Защо сме сравнително убедени, че това няма да се случи – защото имаме дългогодишен опит с други неживи ваксини. Тези ваксини предвид това, че имаме опит с тях, показват, че не водят до влошаване на заболяването , те дори се препоръчва от Европейската лига за ревматизъм, говоря за две неживи ваксини – противогрипната и пневмококовата ваксина“.
Хората с ендокринни проблеми
При хората със заболявания на ендокринната система специалистите съветват ваксината да се постави. Става дума например за пациенти с често срещани заболявания като наднормено тегло, диабет, тироидит на Хашимото.
„Категоричният отговор е да – това е препоръчително и необходимо и болните с ендокринни заболявания за тях е приоритетно. Защо – нашите болни са по-раними от здравите хора, те са хронично болни, техните защитни сили са по-слаби, те боледуват по-често и при тях смъртността е 3 пъти по-голяма“, посочва специалистът по вътрешни болести и ендокринология и началник на отделение в Александровска болница доц. Пламен Попиванов.
Няма данни, че ваксината срещу COVID-19 може да влоши тези заболявания. Но както при други ваксини , така и тук - тя не трябва да се поставя в момент на остро недобре контролирано заболяване - основното или пък друго, което е сполетяло пациента: „Примерно остър COVID или пневмония по друга причина или тежка декомпенсация в смисъл на недостатъчна функция на щитовидната жлеза или тежка декомпенсация на диабета или нещо друго. С други думи при остри състояния и при изострени хронични - не се провеждат ваксинации, това е по принцип“.
Всеки пациент е различен случай
Казаното до тук в трите отделни области на медицината не изчерпва всички случаи, всеки пациент има индивидуална история на заболяването с детайли, които не са без значение. Крайното решение дали да се постави ваксината трябва да се вземе от пациента след консултация с лекуващия лекар.
Освен дали могат да се ваксинират, пациентите питат и с коя ваксина е по-добре за тях.
Към момента за Евросъюза има одобрени 3 ваксини.
Ваксината на „Пфайзер“ и „Бионтех“ е разрешена за хора на и над 16-годишна възраст. Тези на „Модерна“ и на „Оксфорд“ и „АстраЗенека“ са за над 18-годишните.
В кратката характеристика на ваксината на „Оксфорд“ и „АстраЗенека“ изрично е написано, че наличните към момента данни от клинични изпитвания не позволяват оценка на ефикасността на ваксината при хора над 55 години. Имунен отговор сред участниците над 55 има, но просто броят им не е бил достатъчен, за да има категорични заключения. Затова някои от държавите въведоха възрастово ограничение за ползването на тази ваксина, у нас такова няма.
Очакват се допълнителни данни от текущи проучвания на ваксината, които включват повече възрастни хора.
Вероятно те ще доведат и до актуализация на кратката характеристика на продукта.
Важно е кой говори
Д-р Желязко Арабаджиев завършва с отличие медицина през 1997г. в Медицински Университет – Варна, а през 2015г. придобива специалност по медицинска онкология към МУ- София. Като специалист работи последователно в клиника по медицинска онкология УСБАЛ по Онкология, в болница „Сити Клиник Онкологичен център“- София и отделение по медицинска онкология в болница „Аджибадем СитиКлиник Токуда“- София, на което е началник от 2019г. През 2020г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ по специалността „Онкология“ с дисертационен труд в областта на лечението на рак на гърдата. Притежава магистърска степен по специалността „Здравен мениджмънт“ от УНСС гр.София.
От 2015г. до 2019г. е представител на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) в България, а от 2019г. е член Експертен борд по медицинска специалност „Медицинска онкология“ към Министъра на здравеопазването на Р България. Член на европейски и американски научни организации в областта на онкологията.
Специализирал е във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, на ръководства, учебни книги и наръчници за лечение на рака. Автор е на две книги в областта на имунотерапията – „Имунологични стратегии и лечение на рак на гърдата“ и „Лекарственна токсичност от имунотерапия при лечение на онкологични заболявания“.
Д-р Цветослав Георгиев, дм е ревматолог и главен асистент в Университетската МБАЛ "Света Марина" – Варна и Медицински университет – Варна. Завършва медицина през 2012 г. и защитава дисертационен труд през 2018 г. към Медицински университет – София. От 2019 г. изпълнява функцията на асоцииран редактор за международното списание Rheumatology International (Q2). Участва в редакторския борд на други престижни журнали като SN Comprehensive Clinical Medicine, World Journal of Clinical Cases и българското списание Ревматология. Рецензирал е над 250 статии за едни от най-престижните научни списания в областта на ревматологията като Rheumatology International, Clinical Rheumatology, JKMS, Osteoarthritis and Cartilage, Journal of Experimental Orthopedics (JEXO), Medical Principles and Practice, Archives of Rheumatology.
Отличен е с приз за “Лекар, на който вярваме” за 2019 г. и 2020 г.; участва в множество български и международни курсове по мускуло-скелетна ехография и образна диагностика. Провеждал е семинари и лекции на тема писане и рецензиране на научна литература. Има публикувани множество статии в реферирани медицински журнали главно на тема остеоартроза, а от скоро – на тема COVID-19 и ревматични заболявания.
Доц. Пламен Попиванов - специалист по вътрешни болести и по ендокринология, началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на УМБАЛ „Александровска“.
Завършил е МУ – София през 1979 г. Обучавал се е в Институт по ендокринология на Академия на медицинските науки - Москва (1981 г.), Институт по вътрешна медицина - Пекин (1983 г.), Болнична администрация в болницата Сент Антоан, Париж (1995 г.), Център за изследване на костните заболявания и в Клиника по ендокринни и метаболитни заболявания – болница Кошен, Париж (1995 - 1996 г.).
Членува в IOF (International Osteoporosis Foundation) – Международна остеопорозна фондация, GRIO (Groupe de Recherche et d`Information sur l`Osteoporose) - Френска научна организация по остеопороза, ISCD (International Society for Clinical Densitometry) - Международна организация по клинична дензито-метрия
ISGE (International Society of Gynecological Endocrinology) -Международна организация по ендокринна гинекология, EASD - Европейската диабетна асоциация (бивш член), Българското научно дружество по клинична дензитометрия – съосновател и секретар, Българското дружество по ендокринология и метаболизъм, Българска асоциация по ултразвук в медицината.