Един от най-красивите изгледи в Долината на розите в Казанлък - цъфналите масиви с благоуханното цвете, може да се превърне в тъжна гледка. Заради ниските изкупни цени на розовия цвят голяма част от продукцията в района може да бъде изкоренена.
"Невиждана криза в сектора"
18 години Койчо Михов от Твърдица се занимава с розопроизводство. Стопанинът има да получава 7000 лева от миналогодишната кампания. Тази година реколта му ще остане неприбрана.
„За първи път ще останат на полето. Ще ги изрежем и това е... Не да ми се плаче, ами не знам какво ми се прави... Защото съм ги създал розите от нищото и накрая казват: „Гледай си работата“, споделя през сълзи Стойчо.
Две десетилетия с розопроизводство се занимава и семейството на Петър Симеонов. Обработват 120 декара рози край Гурково. Тази година прибират цвят само от 70 декара. Останалите 50 са изрязани. А причината – „ниската изкупна цена и липсата на работна ръка“.
От три години изкупната цена на розовия цвят пада. Тази година за килограм дестилериите заплащат 1,60 лв. От тези пари около лев са разходите за берачите. До тях обаче достигат 80 стотинки за килограм набран розов цвят.
Заради ниските изкупни цени Петър Симеонов е в ситуация да си плаща, за да работи като розопроизводител.
„Моето стопанство, за да произведа килограм розов цвят, е около 80 стотинки. Тези две години ние дотираме с наши средства, за да може да ги поддържаме насажденията“, казва Петър.
Според розопроизводителите договорите за текущата кампания трябва да се сключват с дестилериите не по-късно от февруари. Те настояват и за защитена цена на розовия цвят не по-ниска от 2,80 лв.
От държавата зависи дали в Розовата долина ще ухае на рози или ще останат само бодлите, казват хората от бранша.
Ще има ли държавна подкрепа за розопроизводителите?
През последните години цената на розовия цвят спада главоломно - от 3,10 лв. през 2018 г. до 1,60 лв. тази, а за производството на 1 килограм розово масло е необходим 3 това розово цвят.
"Последната година е абсолютна трагедия. Тя не може да бъде поправена тази година. Търсим варианти да обезщетим производителите. COVID кризата докара много проблеми в сектора на земеделието, които тепърва ще ги виждаме. Всъщност, потреблението на розово масло по една или друга причина е спаднало доста сериозно. Сринало се е направо на практика, което води до неизкупуване на розовото масло, налично в България. Съответно голяма част от фирмите намаляват количеството, което изкупуват за преработка, дори има компании, които заявяват, че изобщо няма да отворят за преработка, щото имат налични количества. Розата е култура, която не може да се съхранява – днеска го береш, днеска трябва да го преработиш, защото не се получава продукт", заяви заместник-министърът на земеделието Явор Гечев.
„Заварваме нулев ресурс за подпомагане на сектора. Всичко е занулено, отцеждаме всичко, което може, от различни пера на министерството, за да можем да компенсираме розопроизводството и да продължи да съществува отрасъла. Парите са много. На базата на неизкупения свят трябват милиони за обезщетение. Както разбрахте, себестойността е 1 лев. Това е бутиков отрасъл, но е най-емблематичен в България“, каза Гечев.
„Проблемите са, че не съществува политика за сектора“, каза заместник-министърът.
Мярката за обезщетението на розопроизводителите ще става на база „информацията кой колко декара рози има и колко е продал“.
Един от големите проблеми е и вноса на розово масло от чужбина, тъй като българското розово масло е еталон, тъй като „има нискокачествено масло и разваляне на продукти“, каза Гечев.
