Ще изпълни ли Скопие ангажиментите си към страната ни и защо се стигна до напрежение между България и Северна Македония след посещението на българските политици в Битоля? Вижте отговорите от външния министър на С. Македония Буяр Османи в специално интервю за bTV.
Преди дни казахте, че българите не могат да бъдат записани в конституцията на С. Македония преди старта на преговорите за членство в ЕС, защо?
Първо, не мисля, че трябва да се обвързват въпросите така директно. Второ, смятам, че започването на преговори е въпрос, на който трябва да се даде отговор сега, защото геополитическият контекст, в който се намираме, е такъв. Такава е вътрешната динамика в държавата - отлагането по-нататък във времето отслабва енергията и усилията да се намери решение.
Затова смятам, че трябва да концентрираме цялата си енергия в този период, за да се направи договор, който ще гарантира включване на решения и от двете страни с цел да се върви напред. Въпросът за конституцията е такъв, че ще отнеме няколко месеца. Процес, за който трябва да постигнем по-широк консенсус в Събранието. Мисля, че ако двата въпроса ги обвържем времево, преди започването на преговорите само намаляваме шансовете изобщо да намерим решение в настоящия период.
В началото на годината казахте, че има воля за вписването на хората с българско самосъзнание в конституцията на С. Македония. Има ли воля от страна на С. Македония?
Абсолютно да. Република Северна Македония с рамковия договор промени отношението на държавата към етническите общности, към гражданите и възможността те да се организират в етнически групи. Затова се подразбира, че не трябва да има никакви ограничения по отношение на това конституцията кои етнически групи признава. По тази тема мисля, че няма две мнения. Въпросът за времето, момента на прилагане на тези промени, е част от разговорите, които текат между двете министерства.
Какви гаранции е готово да даде Скопие на България, за да бъде вдигнато ветото?
Мисля, че гаранциите трябва да бъдат двустранни, защото е ясно, че в този процес и Република България има задължения, по отношение на определени въпроси в преговорите. Затова се опитваме в един отворен разговор, в условията на взаимно доверие между работните групи, както беше до определен момент, да може всеки да постави въпросите, които смята за важни. И някак да ги обединим в един пакет, в един всеобхватен договор, в който всеки елемент ще бъде свързан с решение и от едната, и от другата страна. Надяваме се, че ще можем направим това в предстоящия период.
Откъде идват съмненията на президента Стево Пендаровски, че това няма да е последното искане от страна на България – вписването в конституцията?
Цялата история на Република Северна Македония по отношение на евроинтеграцията прилича на подвижна мишена. Ние вече 20 г. сме на този път и постоянно се поставят нови условия. Всеки път, когато изпълним условията, се появяват нови искания в този процес. И гражданите вече изгубиха доверие, че има предвидим процес, в който ясно е записано какво трябва да изпълним. И това създава недоволство както сред гражданите, така и в политическите лидери. Затова нашето искане е всички въпроси да бъдат включени в едни документ, който да гарантира къде завършва процесът.
Нарекохте откриването на културния център в Битоля провокация. Защо го смятате за провокация при положение, че е регистриран по македонското законодателство три години по-рано със същото име? Защо тогава не беше провокация?
Когато влезете в културния център, на главния вход има една голяма табела с цитат от Ванче Михайлов, който гласи: "Напразни са усилията на т.нар. македонски народ да лъже света."
Това е голяма обида за нашите граждани, това е голяма обида за хората, които представлявам. Това у нас се смята за провокация. Не вярвам, че българските власти са дошли заради това послание на Михайлов, което беше поставено на входа клуба. Но ето, че така се изтълкуваха всички тези послания, които разгневиха гражданите. И наше задължение е да изясним тези въпроси, да си кажем открито един на друг кое е това, което ни провокира, което ни гневи, за да можем в един отворен диалог да създадем общото си бъдеще.
Само името на центъра и на конкретната личност ли ви притеснява, или съставът на българската делегация, защото имаше коментари и по тази тема?
Казах и в своето изявлението, че ако клубът не носеше това име, ние щяхме да бъдем част от тази делегация в Битоля. Цялото ни правителство щеше да бъде там, защото ние приветстваме и искаме да подтикнем българската общност да се организира, искаме българската общност да се интегрира в институциите, системите и механизмите, създадени, чрез рамковия договор. Но трябва да бъдем внимателни към чувствителността и на едните, и на другите, особено в този период, в който създаваме доверие. Искаме да върнем доверието си едни към други. Разбира се, подобни въпроси ще бъдат все по-маловажни за нас, защото ще бъдем фокусирани върху бъдещето, върху общата европейска перспектива за гражданите от двете страни. Но това е деликатен период, в който трябва да бъдем внимателни и вие, и ние, за да можем да създадем общото си бъдеще.
Ваши думи са, че заради името на културния център се е спуснал тъмен облак на всичко, което София и Скопие са опитали да направят. Можем ли да кажем, че в този момент отношенията ни са в задънена улица?
За съжаление, можем да кажем, че това допринесе за намаляване на доверието между двете държави, което болезнено изграждахме през тези шест месеца. Знаете, че работните групи се срещат всяка седмица. Цялото правителство на Република Северна Македония беше съсредоточено върху един въпрос - отношенията с Република България. Министрите на икономиката и министърът на околната среда и пространственото планиране се срещат по-често с колегите си от България, отколкото с които и да било колеги от нашето правителство. И това наистина беше нашето желание – да инвестираме в изграждането на доверие, да сменим посоката, да излезем от този токсичен кръг на отношенията, които продължаваха с години назад между нашите държави. И най-накрая се случи това, което се случи. Но ще трябва да го преодолеем, това и причината да съм толкова скоро след това в София. Трябва да възстановим комуникацията, трябва да върнем доверието - това е нашето задължение като политици. Това очакват нашите граждани от нас - понякога и да преглътнем емоциите, за да вземем определени решения за бъдещето на гражданите.
Казахте моментът е деликатен, как работите с българския външен министър Теодора Генчовска?
Често се срещаме по време на заседанията на външните министри на НАТО, които са все по-чести заради войната в Украйна. Абсолютно работим като съюзници в НАТО и споделяме общи възгледи. Коментираме, разбира се и нашия въпрос. Има разлики кое, как, кога трябва да се поставят някои въпроси, но мисля, че няма по-добра алтернатива от комуникацията. Така трябва - да бъдем внимателни един към друг, да се защитаваме един друг. Няма по-близки държави от нас в региона. Друг няма да дойде да ни реши проблемите, трябва ние. Понякога по-лесно, друг път по-трудно, но трябва да извървим този път към създаването на доверие.
В България се спекулираше около темата води ли страната ни двойствена политика на ниво министър-председател, на ниво външен министър. Една и съща ли е политиката във Вашите очи, които водят българските власти със Скопие?
Лично аз не съм забелязал различни представители на българското правителство да имат различни позиции. Разбира се и в Република Северна Македония ние имаме една обща позиция по този въпрос. И така трябва да се отнасяме към този процес.
Били сте предупредени от българските власти за къртици във Вашата администрация, бяха ли разкрити?
Това се разследва. Получихме такива сигнали, че има хора, които не искат този въпрос да се реши. Често го казвам колкото по-добри стават изгледите за решаване на различията между нас, толкова по-често ще се появяват и хора, които ще се противопоставят на това. Хора, които са изградили кариери, благодарение на този спор. Хора, които не могат да излязат от рамката на това, че ние трябва да спорим и да бъдем в конфликт. Мисля, че тази част от пътя ни е най-трудният, да преодолеем тези препятствия, създавани от хора, които са посветили живота си на това да отдалечат народите и държавите на Република Северна Македония и Република България. Мисля, че когато изкачим тази стръмнина, след това ще ни бъде по-лесно.
На какво ниво са работели тези хора?
Не мога да коментирам, защото е в фаза на разследване.
Последното преброяване показа, че българите в Република Северна Македония са 3504. В студиото на „Тази сутрин“ обаче председателят на граждански демократичен съюз нарече преброяването „брутален фалшификат“. Според Вас колко са македонците с българско самосъзнание?
Всички имат различни реакции - реагират и македонците, реагират и някои албански партии, сръбски, български. Нямаше такива, които да не реагират. Това винаги е така. Мисля, че преброяването беше проведено коректно, имайки предвид, че от 20 г. не беше правено. Преброяването за нас е важно – това не е само статистическа дейност, защото то определя и същността на етническите въпроси в страната ни. Затова беше направено толкова внимателно, имаше толкова много механизми за контрол, за да не може се компрометира по никакъв начин този процес. Мисля, че Статистическият ни институт трябва да излезе и да обясни всички тези въпроси, които се повдигат от страна на сдруженията и партиите на българите. Естествено е и българските партии, както и партиите на всички останали етнически групи, да се обърнат към институциите. Но към институциите в Скопие, а не да идват в София, за да се оплакват. Те са наши граждани и ние искаме те да се интегрират в обществото ни, да си търсят правата в Република Северни Македония, а ние сме длъжни, като официални институции, да дадем отговори на техните въпроси.
Как си обяснявате разминаването – българското правосъдно министерство казва, че за 15 г. 86 000 македонци са получили български паспорти, а тук говорим за 3504 преброени?
Нямаме точна информация колко граждани имат български паспорти. Разбира се, че българският паспорт има много повече предимства от македонския, защото е европейски паспорт. И хората се принуждават да вземат български паспорт по социални причини. Така че не може да приравняват гражданството и етническата принадлежност. Но въпросите за преброяването, въпросите за свободата на гражданите свободно да се самоопределят - мисля, че са абсолютно фундаментални - Република Северна Македония ги гарантира и, разбира се, все повече ще затвърждава.
Очаквате ли някое голямо събитие и пробив в отношенията на двете държави, има ли поставени срокове от страна на Скопие?
Мисля, че условията са добри, за да може най-сетне да се сложи край на този порочен кръг, в който сме влезли. Мисля, че по-нататък ще има все по-малко сила, енергия и храброст, в който и да било политик да се занимава смело с тази тема. Затова се страхувам, че след някой и друг месец това ще се превърне в един "замразен" конфликт, който ще продължи с години със всички последици, които ще произтекат от това за нашите отношения, за вътрешната ни политика и за възможностите за региона. Убеден съм, че през втората половина на тази година няма да имаме същата тази сила да бъдем напълно ангажирани, с цялата енергия на правителството, към разрешаването на този въпрос, както го правим сега. Ако пропуснем тази възможност, за съжаление, ние ще продължим, разбира се, да бъдем конструктивни в това отношение, но ще трябва да се обърнем и към други въпроси в нашата страна.
