Един от най-успешните мюзикъли в света – „Бодигард“, ще бъде в София от 2 до 4 октомври в оригиналния си състав. Спектакълът ще оживее на сцената на Зала 1 на НДК.
Вече 15 години „Бодигард“ не слиза от програмата на Лондонския Уест Енд. Гледан от 4 милиона души, мюзикълът пренася на сцената Уитни Хюстън и незабравимите ѝ песни от едноименния филм.
Незабравимата любовна история на певицата Рейчъл Марън и нейния бодигард за пръв път излиза на голям екран през 1992 година с Уитни Хюстън и Кевин Костнър в главните роли. Хитовите песни от филма остават завинаги и стават причина за създаването на пищния лондонски спектакъл „Бодигард“.
Свързана новина
„Постоянно се променя, но в момента това е Greatest Love of All. Това е любовна песен, но не по традиционния начин. Тя е за това как да откриеш любовта в себе си и как да намериш вътре в себе си онова, от което се нуждаеш“, казва Сидони Смит за любимата си песен от репертоара.
По думите на Клеър Рейчъл се преоблича общо 14 пъти по време на едно представление.
„Да. Понякога става дума само за малка промяна, но общият брой е 14. И най-впечатляващото е, че тя почти няма почивка. Рейчъл започва спектакъла и не спира до самия край. Няма момент, в който да слезе от сцената и спокойно да поседи десет минути. Излиза, преоблича се и веднага се връща обратно. Без секунда почивка“, казва Клеър.
Адам Гарсия разказва, че чрез своя персонаж е погледнал назад към по-стара версия на самия себе си.
Свързана новина
„Мисля, че изпитвам съчувствие към него. Лично аз вече съм преодолял много като него – като самотата. Научил съм се да си прощавам и да приемам, че има събития, които не зависят от нас. Докато той обвинява себе си за много неща. В известен смисъл, когато играя този герой, поглеждам назад към една по-стара версия на самия себе си. Познавам това чувство и затова ролята е толкова интересна за мен“, казва Адам Гарсия.
Сидони Смит открива общо между себе си и героинята, която играе.
„Ще видите, че героинята е дива по свой начин, но не го казвам в негативен смисъл. Тя е много страстна жена. Аз лично съм малко по-сдържана, но също нося тази страст в себе си. Обичам силно, плача силно, преживявам емоциите дълбоко и мисля, че това ни свързва“, казва Сидони Смит.
Историята на Сидони Смит не е типичната история за певица и актриса. Всъщност тя завършва музикално образование в САЩ, но с цигулка. Впоследствие, докато свири в оркестрината на различни спектакли, осъзнава, че през цялото време гледа нагоре – към сцената.
На 20 години тя решава да послуша сърцето си и да се запише на уроци по пеене, които я отвеждат до Европа.
„Там срещнах преподавателка, с която веднага намерих общ език. При пеенето инструментът си самият ти, което е различно от това да свириш на инструмент. Затова доверието към учителя е много важно. Усетих, че тя е точният човек за мен. Преместих се в Германия, започнах обучение там и така стартира кариерата ми“, разказва Сидони Смит.
За част от другите актьори пътят към „Бодигард“ също е бил дълъг, тръгвайки от други занимания.
„Преди бях танцьор в спектакъла. Да бъдеш актьор е съвсем различно преживяване. Когато сме на сцената като танцьори в спектакъла, всичко е изпълнено с енергия, забавление и настроение. Почти като празненство, което всички споделяме заедно. А актьорската работа, особено в ролята на Преследвача, е много мрачна и напрегната. Това е пълната противоположност. Но именно това ми харесва – възможността да уча нови неща и непрекъснато да се развивам като артист“, казва Джеймс Лий Харис, който влиза в ролята на Преследвача.
Австралийският актьор Адам Гарсия има две номинации за водеща мъжка роля за престижната награда „Оливие“. Той посочва няколко роли, които са останали най-дълбоко в сърцето му.
„Определено има няколко. Една от тях е Тони Манеро в „Треска в събота вечер“ (Saturday Night Fever) в лондонския Паладиум. Там играех друг известен филмов герой – този на Джон Траволта. Тази роля затвърди позицията ми като водещ актьор. След това беше Фиеро в „Злосторницата“ (Wicked) в Лондон. И, разбира се, първият ми спектакъл – Hot Shoe Shuffle. Това беше австралийски мюзикъл със степ танци, който ме доведе в Лондон. Тези спомени остават незабравими. Бях на 20 години в Лондон и всичко ми се струваше невероятно“, казва Адам Гарсия.
Свързана новина
„С много късмет. Тогава си казах: „Искам да опитам да изградя кариера тук“, допълва той.
Клеър разказва и за финалната рокля, която се използва за песента I Wanna Dance with Somebody.
„За I'm Every Woman има подобен модел, но в червено. Той се облича директно на сцената. Това е истинска операция, в която участват отделът за перуки, костюмният отдел, сценичният мениджмънт и самите актьори. Изцяло екипна работа. Буквално за секунди, докато всички се отдръпнат от нея, тя вече е с нов костюм“, казва Клеър.
„Абсолютно. Много е динамично. Но когато работиш по едно шоу достатъчно дълго, всичко започва да функционира като добре смазан механизъм“, допълва тя за работата зад кулисите.
Според Джеймс Лий Харис спектакълът продължава да предизвиква силни емоции, защото в него има изключително много страст.
„Има почитатели на оригиналния филм, почитатели на мюзикъла и, разбира се, милиони хора по света, които обичат Уитни Хюстън и продължават да я обичат. Самата музика носи огромен емоционален заряд. Докато гледат спектакъла, зрителите изграждат връзка с героите – с Рейчъл Марън, с Франк Фармър и с цялата история. Тази емоционална връзка прави преживяването още по-силно. А що се отнася до моя герой, това засилва и реакциите на публиката към него по време на представлението“, казва Джеймс Лий Харис.
„Освен това спектакълът непрекъснато се развива. Всеки град е различен. Всяка публика има собствена връзка с историята и собствен начин да я преживее. Затова всеки път откриваме нови нюанси и нови моменти в спектакъла. Той никога не остава същият“, допълва той.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
