Със старта на новата учебна година за студентите на Софийския университет "Климент Охридски" ви разказваме за университетската библиотека на Алма Матер. Там се пази едно от най-ранните печатни издания.
В библиотеката има близо 3 милиона книги, а най-ценната от тях е на близо пет века - Служебник, създаден от Божидар Вукович през 1519 година.
"Това е издание, което е предназначено, както казва Божидар Вукович в послеслова на книгата си - за сърби и българи", коментира д-р Мария Полимирова, главен асистент в центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".
Служебникът е едно от най-ранните кирилски печатни издания, достигнало до българските земи. Но създадено във венецианска печатница.
"Венеция в началото на 16. век е градът на печатниците. Работят около 200 печатници в началото на 16. век. Той е градът люлка на книгите, така се казва във времето. Венецианската печатница на Божидар Вукович е особено важна за нас, защото впоследствие в нея работи Яков Крайков - първият български печатар", разказва д-р Мария Полимирова.
От града на печатниците до Балканите, изданието стига по търговски пътища. Предназначението му е за църкви и богослужение.
"Славянското книгопечатане е дело на общите усилия на славянските народи и целта е да се осигурят и да се набавят печатни книги, нужни са богослужение на православните християни на Балканите във вече една друга, османска власт", казва д-р Мария Полимирова.
Днес такива книги носят белезите на времето.
"Захабени, зацапани, със следи от восък - те са били в ръцете на свещеници, свещенослужители години наред, но са оцелели. Това са свещени книги", казва още тя.
По думите ѝ хранилището на университетската библиотека е от 6 етажа, а в него се съхраняват над 1 милион книги, които имат нужда от по-специални условия.
Служебникът се пази в специализиран шкаф.
"Шкафовете позволяват да не влиза прах, позволяват управление на температурно-влажностния режим и разбира се, контролират достъпа", коментира доц. д-р Биляна Яврукова, директор на библиотеката на СУ "Климент Охридски".
"Това е една ценна книга, запазила следите на времето, векове наред, служила в българските храмове и оцеляла до днес в един добър сравнително вид за нейния дълъг живот - с кожена подвързия, вярно с липси, но запазила духа на времето и историята на кирилското книгопечатане", коментира д-р Мария Полимирова.
Под такъв строг контрол се пази и друго съкровище – единственото копие на дисертацията на доктор Петър Берон.
"Петър Берон е бил акушер-гинеколог. Той успява да създаде нов метод за измерване на плода при бременни жени и описва този метод в своята дисертация. Въпреки малкия си размер, то е изключително ценно за нас, защото е част от нашата история", разказва доц. д-р Биляна Яврукова.
Достъпът до хранилището е ограничен, но студентите могат да разчитат на дигиталните копия на част от редките книги.
Библиотеката е и място за младите – като Никола Станков, студент. От тази година ще посещава библиотеката като библиотекар, но и като студент.
"Аз идвам тук с надеждата, че ще правя това, което те правят – идвам тук с мисията да чета. Знам, че съм по-склонен да дойда в тази библиотека, защото филиалните работят до по-рано, защото в много от тях е шумно, доколкото няма отделна читалня от приемна, та това са две достойнства, които на повечето места ги няма", разказва той.
Да пази историята на българските книги и да събира и най-ценните чужди издания – това е мисията на университетската библиотека.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
