В разгара на летния туристически сезон темата за палатките на плажа и алтернативните начини за почивка на море отново предизвиква крайни реакции от привърженици и противници.
Според единия лагер дивото къмпингуване е вредно за околната среда, опасно за почиващите и разрушително за местния хотелиерски бизнес.
Аргументите на другата страна са, че отговорно прекараната почивка на палатка или в каравана нанася по-малко щети на природата и е сред малкото останали начини човек да може да прекара добре отпуската си на иначе все по-бетонираното ни Черноморие.
Споровете са разгорещени, но законът мълчи – няма разпоредби по отношение на дивото къмпингуване. Общините се опитват да го урегулират с наредби, които накрая падат в съда и така в крайна сметка то се оказва нито разрешено, нито забранено.
Противниците му сочат за пример държавите, където има категорична забрана – например Гърция, Хърватия, Германия, Франция, Дания, Англия и т.н. Тук обаче има важна подробност – в по-малки от България страни като Хърватия и Дания има по над 500 къмпинга, които са от най-различна категория и, съответно заедно поемат милиони нощувки всяка година.
В България къмпингите са 23, половината от които са в отвратително състояние. Става дума предимно за наследени от социализма обекти, защото в момента легалното изграждане на къмпинг минава през процедури, които отказват желаещите.
В Швеция, Норвегия, Финландия, консервативните Турция и Русия дивото къмпингуване е разрешено и даже се насърчава. Има обаче правила. Също както е в Испания – конкретно там на едно място не може да се събират повече от 3 палатки или 10 каравани за над 3 дни и на по-малко от 200 метра от воден басейн. При злоупотреби глобите са изключително солени.
В „Сивата зона” – без алтернатива на дивото къмпингуване, но и без ясни правила за него, са България, Румъния, Сърбия и… Швейцария, като все пак в алпийската страна се препоръчва да попитате местните, преди да разпънете палатките. Албания пък се превръща в топ дестинация за палатки на плажа.
