Лекари, архитекти и родители излязоха на протест срещу начина, по който ще бъде изградена бъдещата Национална педиатрична болница.
Те настояха здравното министерство да преразгледа проекта, който според тях не отговарял на съвременните изисквания.
Хората най-вече настояват за промени, тъй като не са съгласни с липсата на контакт между родителя и болното дете, както и липсата на помещения за игра и учене.
Ваня Кънева е сред недоволните родители. Тя не пожелава на никого от родителите да се окаже в ситуация, в която детето му е отделено и не може да разчита на 1 час дневно, без да знае какво става с него през останалото време.
"Родители ходят от една в друга болница, отпращат ги, въобще не се знае къде е спешният кабинет. Аз буквално не знам…“, споделя тя.
Основните доводи - малки деца, дори бебетата, ще бъдат принудени да останат в болниците, само ако в новото детско лечебно заведение няма места на родителите. А в заданието ѝ те са ограничени.
За Ваня най-важно е да бъде до детето си, точно, когато е болно или недоносено.
И лекарите смятат, че новата болница няма да отговори на нуждите им.
„Няма лъчетерапия, токсикология, гинекология, ортопедия и травматология, лабораторният блок не е разработен. Клиниките са разпръснати и пациентите се прехвърлят, прехвърля се и отговорността за тях“, коментира д-р Бояна Петкова.
За „Тази сутрин“ председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ заяви, че в заданието, което здравното министерство е подготвило, пише, че строежът може да бъде довършен след извършване на строително-възстановителни дейности.
По думите му обаче по-важният въпрос е каква ще е болницата във функционално отношение, тъй като проектът е правен преди 50 г.
„Онази концепция за болница като устройство, като съотношение на отделения и т.н – дали е тази, която ни трябва в днешно време. Според мен не“, допълни той.
Според него сагата за болницата е започната от Българската педиатрична асоциация през 2012 г. с декларация, в която се казва, че такава болница трябва да има и големият успех е, че всички вече са на мнение, че такова заведение трябва да има.
Остава въпросът как и къде.
Председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Георги Кордов подчерта, че в продължение на няколко месеца се появяват публикации, в които се казва, че сградата е опасна и има непоправими дефекти.
Той обясни, че след направено обсъждане през ноември 2019 г. е изяснено, че строежът не е опасен и най-вече – не е незаконен.
„По отношение на конструктивни въпроси трябва да се произнасят единствено инженер-конструктори. Установено е на място със самия автор на проекта, че в сградата може да има участъци, които трябва да бъдат възстановени, но тя е в добро състояние“, допълни той.
Той заяви, че от КИИП са готови да проведат професионално обсъждане, за да бъде решен спорът.
Арх. Петкана Бакалова от Камарата на архитектите в България коментира, че са се обърнали към Университета за архитектура, строителство и геодезия за становище относно качеството на конструктивната експертиза.
„Получени са две становища, които констатират, че конструктивното обследване е непълно, не дава диагноза на строежа и предписаните мерки може би ще влошат състоянието на проекта“, подчерта Бакалова.
По думите ѝ когато се прави обследване, трябва да се вземе проба от бетона и армировката. По думите ѝ тази част липсва в експертизата.
Вижте целия разговор във видеото!