По-висока избирателна активност, засилен ентусиазъм сред гласоподавателите и по-широко разпределение на вота – това са част от основните изводи след последните избори на Румяна Дечева, бивш зам.-председател на Обществения съвет към ЦИК, и Даниел Стефанов, политолог и експерт по изборни системи.
Една от съществените разлики този път е била и по-големият брой застъпници на политическите партии в изборните секции. Макар част от тях да не са били напълно подготвени, самото им присъствие се оценява като важна стъпка към по-добър контрол върху изборния процес и ограничаване на нередности.
Въпреки това остават сериозни структурни проблеми. В редица региони продължава влиянието на местни икономически зависимости, които оказват натиск върху избирателите. Купеният вот също остава предизвикателство, като експертите подчертават, че той не може да бъде решен само с полицейски мерки, а изисква дългосрочни социални политики.
По отношение на самия изборен процес не са отчетени съществени промени – гласуването остава комбинация от машинен и хартиен вот, а преброяването продължава да бъде ръчно. Административните трудности, като сложните протоколи и забавянията при предаването на резултатите, също остават нерешени.
Политическият резултат обаче показва разместване – „Прогресивна България“ е успяла да мобилизира значителна част от избирателите. Това се тълкува като сигнал за желание за промяна и разчупване на досегашното статукво.
Данните сочат избирателна активност от малко над 51%, макар според някои анализи реалното участие да е по-високо заради несъвършенствата в избирателните списъци.
Общата оценка за изборния ден е, че той е преминал сравнително спокойно, което се отдава както на институционални мерки, така и на по-умерена кампания. Въпреки това експертите са категорични – устойчивата промяна ще изисква дълбоки реформи.
