"Инвестирали сме в ловните стопанства 50 милиона лв. с частните партньори за последните 5 години, едва 10 милиона приходи имаме, което е 80% загуба."
Това заяви в "Тази сутрин" Aлександър Дунчев, изпълнителен директор на ИА по горите.
„Наливаме пари, които отиват за охрана, източват се, наливаме в ловен дом, който го продават после, тези пари после потъват. Всичко това води до невъзможност ловното стопанство да си кани партньори, ловци, международни гости, да се отстрелва законосъобразно дивеч“, обясни още той.
Изпълнителната агенция по горите иска преразглеждане на договорите за управление на лова между държавните ловни стопанства и частни фирми партньори. За това ви разказа в bTV Репортерите Марин Николов.
"В половината от ловните стопанства или в 19, през последните 15 години е допуснато да има частно партньорство с частна юридическа фирма, която е свързана с много богати български бизнесмени. Държавата, въпреки че е под формата на зависима част от партньорството, плаща 75% от сметката, другата - частната страна", каза още Дунчев.
„Неофициално във всяко стопанство при проверка имахме сигнали, че ловните концесионери са силни и влиятелни и сменят директори и служители, решават кой да отстрелва дивеча и по документи се вижда, че се върши от човек, свързан с концесията“, добави Дунчев.
Той обърна внимание и на някои проблеми с дървесината у нас. Нашите предприятия, които произвеждат, издърпват цялата дървесина, защото има голямо търсене на международния пазар.
"4-5 милиона кубика на година дървесина за огрев се ползват у нас. Горски стопанства предоставят на ловните около 1-1,5 милиона кубика на преференциални цени. Държавата продава 50 лв. на кубик милион от всичките. Останалите 3 милиона трябва да ги предоставят фирмите. На търгове, които много често нагласени да спечелят определени фирми, печелят 60 лв. на кубик, поради огромното международно търсене. Дървопреработватели, които имат страхотен шанс да изнасят готова продукция с добавена стойност на международния пазар, търсят да закупят тази дървесина, която точно ползват и местните за дърва, но плащат по-голяма цена, отколкото са готови местните да платят – 80, 90, 100 лв. на кубик и засмукват тази дървесина към техните фабрики и не остава за местното население“, обясни Дунчев.
