Отново битка с комарите край Дунав. Високите води на реката, заблатените терени и топлото време създават идеални условия за бързо разпространение на популацията. Обработването на площите срещу комари е решаващо, но достатъчни ли са мерките?
„Проблемът е много сериозен заради последиците, които може да има – както върху икономиката и туризма, така и върху здравето“, заяви началникът на отдел „Екология“ в oбщина Видин инж. Светла Ангелова.
По думите ѝ общината извършва обработки само на общинските територии и реагира веднага при установяване на ларви.
„В момента, в който видим ларви, осигуряваме ларвицидна обработка, защото тя е изключително важна“, обясни Ангелова.
Основният проблем обаче остава липсата на третиране на държавните територии по поречието на Дунав. Повод за тревога стана спряна обществена поръчка, заради която Националното сдружение на общините и Асоциацията на Дунавските общини излязоха с остра декларация след среща с Министерството на здравеопазването.
„Ако не се обработят навреме държавните територии ларвицидно, всичко ще рефлектира върху хората в населените места по поречието на Дунав. Без ларвицидната обработка реално не правим почти нищо“, предупреди инж. Светла Ангелова.
От Регионалната здравна инспекция във Видин също напомнят за рисковете за здравето.
„Комарите могат да бъдат преносители на инфекциозни заболявания – западнонилска треска, денга, чикунгуня, малария“, казва д-р Пепа Цветанова.
По думите ѝ в област Видин до момента няма регистрирани подобни случаи, но препоръча използването на репеленти, поставяне на мрежи на прозорците и търсене на медицинска помощ при симптоми или неразположение.
Междувременно в София започна втората вълна от обработки срещу кърлежи, бълхи и комари. Третират се паркове, междублокови пространства, гробищни паркове и зелени площи по ключови булеварди.
„Това е надеждата, това е целта, това е задачата“, коментира в студиото на bTV проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.
Тя обясни, че обработките се извършват в точно определени периоди, така че да бъдат атакувани ларвите и впоследствие възрастните насекоми.
„Това, че площите са обработени, в никакъв случай не означава, че трябва да пренебрегнем вниманието си“, подчерта проф. Александрова.
По думите ѝ хората трябва да носят подходящо облекло сред природата, да използват репеленти и след разходка внимателно да преглеждат тялото си за кърлежи.
„Лаймската болест е най-често срещаното заболяване, предавано от кърлежи у нас“, каза още тя.
Проф. Александрова коментира и случаите на хантавирус на круизен кораб, за които в последните дни съобщиха международни здравни институции.
„Единственият представител на хантавирусите, за който знаем, че може да се предава от човек на човек, е вирусът "Андес", обясни тя.
Според нея рискът от сериозно разпространение остава нисък.
„Европейският център оценява риска от предаване между хората като много, много нисък, но това не означава, че специалистите не бива да бъдат нащрек“, подчерта проф. Радостина Александрова.
Какво още каза тя - чуйте във видеото:
