Днес се навършват 75 години от последния въздушен бой на българския пилот-изтребител капитан Димитър Списаревски. Умишлено загърбван от родната историография в продължение на десетилетия, той е пример за себераздаване в името на родината, което отива даже отвъд смъртта.

На днешния ден през 1943 г. десетки американски „летящи крепости” Б-24 „Либерейтър” с голям изтребителен ескорт летят над София, за да нанесат масиран удар на града. И самите съюзници признават, че този тип нападения имат изключително скромна военна стойност – целта е терор над населението и излизане на България от войната.

Снимка: Архив

Срещу въздушната армада се вдигат едва 36 български самолета – относително модерни „Ме-109Г”, но и морално остарели трофейни френски „Девоатин”. Целта е да не се позволи на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

В един от месершмитите е младият капитан Списаревски. Родолюбец, който е непримирим противник както на подривните действия на комунистите, така и на политическото говорене, че войната срещу западните съюзници е само „символична”.

Нашият летец сам атакува група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Поразява една „летяща крепост”, като изстрелва в него целия боекомплект на оръдието и картечниците си. Насочва се към водача на групата и се врязва в него. При взрива на претоварения с бомби американски самолет загива.

Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не успяват да нанесат планирания съкрушителен удар по София.

„Невинаги се е говорело за Димитър Списаревски, той е един от примерите за забравен герой. Поради конюктурни причини, на Списаревски и на други т.нар „царски офицери” незаслужено им е отнета почитта на българите”, коментира пред камерата на bTV директорът на училището в Долни Пасарел Ивайло Кискинов.

Той отбеляза, че и до днес Списаревски го няма в учебниците, но това не е най-важното: „Паметта би следвало да се почита не само чрез учебникарските материали, би следвало да стане част от т.нар гражданско образование, което би следвало да възпитава бъдещите граждани и личности на България”.

Днес ученици от селото, курсанти от военния университет и школата на ВВС и признателни граждани се поклониха пред паметника на героя и се включиха в проход до лобното му място.