Днес се навършват 75 години от последния въздушен бой на българския пилот-изтребител капитан Димитър Списаревски. Умишлено загърбван от родната историография в продължение на десетилетия, той е пример за себераздаване в името на родината, което отива даже отвъд смъртта.
На днешния ден през 1943 г. десетки американски „летящи крепости” Б-24 „Либерейтър” с голям изтребителен ескорт летят над София, за да нанесат масиран удар на града. И самите съюзници признават, че този тип нападения имат изключително скромна военна стойност – целта е терор над населението и излизане на България от войната.
Срещу въздушната армада се вдигат едва 36 български самолета – относително модерни „Ме-109Г”, но и морално остарели трофейни френски „Девоатин”. Целта е да не се позволи на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.
В един от месершмитите е младият капитан Списаревски. Родолюбец, който е непримирим противник както на подривните действия на комунистите, така и на политическото говорене, че войната срещу западните съюзници е само „символична”.
Нашият летец сам атакува група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Поразява една „летяща крепост”, като изстрелва в него целия боекомплект на оръдието и картечниците си. Насочва се към водача на групата и се врязва в него. При взрива на претоварения с бомби американски самолет загива.
Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не успяват да нанесат планирания съкрушителен удар по София.
„Невинаги се е говорело за Димитър Списаревски, той е един от примерите за забравен герой. Поради конюктурни причини, на Списаревски и на други т.нар „царски офицери” незаслужено им е отнета почитта на българите”, коментира пред камерата на bTV директорът на училището в Долни Пасарел Ивайло Кискинов.
Той отбеляза, че и до днес Списаревски го няма в учебниците, но това не е най-важното: „Паметта би следвало да се почита не само чрез учебникарските материали, би следвало да стане част от т.нар гражданско образование, което би следвало да възпитава бъдещите граждани и личности на България”.
Днес ученици от селото, курсанти от военния университет и школата на ВВС и признателни граждани се поклониха пред паметника на героя и се включиха в проход до лобното му място.
