Точно 60 години се навършват от спускането на вода на кораба-музей „Радецки“ – реплика на легендарния австрийски параход, с който Христо Ботев и четниците му слизат на Козлодуйския бряг през 1876 г.
По повод годишнината в Козлодуй се организират тържества и специално празнично плаване на кораба.
Мнозина посетители и до днес смятат, че това е оригиналният кораб, на който Ботевата чета е пристигнала в България. Всъщност сегашният „Радецки“ е точно копие, построено през 1966 г. в корабостроителницата в Русе.
Идеята за създаването на кораба-реплика е на журналистката Лиляна Лозанова. През 1964 г. тя предлага да бъде изградено копие на парахода, което да остане завинаги на Козлодуйския бряг в памет на Ботев и неговата чета.
За реализацията започва мащабна дарителска кампания, в която се включват над 1,2 милиона български деца.
Те събират средства чрез предаване на хартия, желязо и билки, участие в трудови бригади и дарения.
Събраната сума надхвърля необходимите 500 хиляди лева и строежът на кораба започва.
На 28 май 1966 г. „Радецки“ е спуснат на вода, а по-късно е докаран в Козлодуй, където е посрещнат от хиляди деца.
Капитанът на кораба Марио Тутунаров определи годишнината като празник за всички родолюбиви българи.
„Пълен напред“, каза той от капитанския мостик на кораба.
По думите му „Радецки“ прави едно единствено голямо плаване до Виена и Будапеща с 120 деца на борда – символичен жест в памет на Ботев и българските дарители.
Само през 2025 г. корабът музей е бил посетен от над 14 600 туристи.
Сред посетителите има и чужденци – основно от Германия и Австрия.
От края на май до средата на септември корабът извършва едночасови плавания в района на пристанището. Най-любопитни остават децата, които често питат къде е била каютата на Ботев.
„Ботев и четниците не са пътували в каюти. Те са били на пейки, както във влак“, разказва капитан Тутунаров.
Истинският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща и плава до 1910 г.
Няколко години по-късно е бракуван като остарял и негоден за употреба.
Днес неговата реплика остава един от най-разпознаваемите символи на Ботевото дело и едно от най-посещаваните исторически места в Северозападна България.
