149 години след смъртта на Христо Ботев у нас все още се съхраняват оригинални копия на вестниците, издавани от него през 70-те години на 19 век.
Какво пише в тях и какво е вълнувало българите по онова време?
Изтънели от времето, но все така пазещи Ботевото перо, днес вестниците на революционера се съхраняват в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София. В периода между 1871-ва и 1876-та година Христо Ботев е редактор на 4 самостоятелни вестника, издавани в Браила и Букурещ. Това са "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме" и "Нова България".
“Вестник "Знаме" наистина е нещо ново, нещо различно, нещо много важно за цялостното ни политическо възраждане, тъй като от страниците на този вестник Христо Ботев популяризира идеята за революция - на момента. Той налага това мислене, че не е необходимо да чакаме повече някой да ни помогне – трябва сами да се хванем с оръжие в ръка да извоюваме своята свободa”, коментира Пламен Митев, преподавател в Софийския университет.
Повечето материали са писани лично от Ботев. Но има и дописки, идващи от България, Румъния и други центрове на българската емиграция. Отразяват се събитията в големите европейски столици. В България тези вестници се разпространяват тайно заради цензурата на османската власт.
„Някак си, когато четеш това живо слово на Ботев, ти потъваш в онова време, в онази атмосфера. Става дума най-вече на първо време за неспособността на високата порта да се реформира, да модернизира османската държава по начин, по който тя е поела ангажимент след Кримската война да го прави. Колко нескопосани са напъните да се промени тази консервативна машина, която почти пет века мачка българите. Лишава ги от възможности да бъдат като другите европейски народи. И това е единият от основните акценти. Другата парлива тема е решаването на българския църковен въпрос. Вече екзархията, особено в началото на 70-те години, е безспорен факт, но борбите с вселенската патриаршия продължават“, посочва проф. Митев.
Другата сила на публициста Ботев е иронията. Вестник "Будилник" е сред любимите на българската емиграция по онова време. В него са публикувани карикатури на полския художник Хенрих Дембицки, който се запознава с Христо Ботев в Букурещ. И рисува сцени от живота на българския емигрант.
„Да кажем споровете между млади и стари в средите на българската емиграция. Критиките срещу представителите на добродетелната дружина, които крият едни парици, които са нужни за революцията, но те ги използват за други цели“, отбелязва проф. Пламен Митев.
Националната библиотека е дом на личния фонд на Христо Ботев. В момента са известни около 120 документа, свързани с живота му. Повече от половината са притежание на библиотеката.
„Периодичните издания на Христо Ботев и стихосбирката му са част от сбирката "Български старопечатни книги и периодични издания" Те се съхраняват тук в сградата на Националната библиотека в специализирано хранилище“, казва Виктория Рахилова, архивист към отдел ръкописи и старопечатни книги.
Друга част от личния архив на Ботев се съхранява на специален режим в трезора на Българската народна банка.
„Документите се изваждат и експонират при специални случаи, при специални условия на експониране и съхранение за сравнително кратък период на време“, коментира Виктория Рахилова.
„За мен Ботев е един от най-големите примери за саможертва. Саможертва в името на националния идеал. И в поезията, и в публицистиката на Христо Ботев можем да открием много послания. Въпросът е дали искаме да ги прочетем, още по-важно е дали искаме да ги следваме“, казва проф. Митев.
От 2 до 9 юни в Националната библиотека ще бъде представена изложба с лични документи на Ботев, сред които писма, протоколи от събрания на Революционния централен комитет и снимки. Изложбата ще бъде достъпна и онлайн чрез сайта на библиотеката.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
