Един учител всяка сутрин препуска из пловдивските улици с колело. Граби с пълни шепи от това, което му предлага всеки нов ден. Ховсеп Мариносян е на 95г., но сърцето му е по-младо. Според учениците му преди 50 години той не просто предавал знания по математика, но и подготвял младите за това как да посрещнат живота.
„Математика си обичах още в училище. Можех да стана морски офицер, в нашия випуск търсеха такива, някои от моите колеги отидоха там. Работата ми даде повече, отколкото аз дадох на работата и съм доволен от това, което тя ми даде”, разказва Мариносян.
През 1978г. желанието му да се чувства истински свободен го кара да напусне България. Успява да замине с цялото си семейство за Мароко, където също е преподавател. Там изпитва силна болка от разликата по онова време в образователната система на двете страни: „Огромна разлика. Тук директорите изискват да се пишат по-малко слаби бележки на учениците, а там питат защо не сте писали слаба бележка на ученика. Правете си извода какви ученици излизат от средното училище там и тук. Те работят там по френската система, а учителят значи много за тях. Те даже му викат професор на учителя. Аз не познавах в рамките на 5 години нито един родител на ученик, на когото съм преподавал. Там родителска среща няма и родителите в училище не са желани”.
Желанието за добро образование го кара да изпрати децата си в Канада. По-късно и той заживява при тях. Там започва да кара колело – по 50 км на ден.
Учениците му не са учудени, че на 95г. Ховсеп е на колело, защото като млад учител, той бил изявен любител на движението сред природата. Често катерел планински върхове с класовете си. Най-много такива истории той има с учениците от първата математическа паралелка в България, на която той е класен ръководител. И до днес това е любимият му клас.
Станислав Станчев също е от този клас. Гордее се, че България има и такива учители: „Ние никога не сме искали да го казваме, но искахме той да чувства и се надяваме, че показваме, че си го обичаме. Думите отлитат, чувствата остават и те ще бъдат винаги в нас. Слава Богу и недай си Боже всички ученици да имат такива учители. Защото това не е учител за конкретния предмет, това е учител за живота”.
50 години по-късно златният випуск на г-н Манаросян се събира отново, за да си припомни хубавите моменти заедно.
Може би точно любовта, който Ховсеп раздава и получава през целия си живот му е донесла дълголетието: „Не бих казал, че е дълголетие, бих пожелал на хората да бъдат малко повече от мен. Животът е движение, затова аз се старая да се движа с колелото”.
