Вера Каменова е на 94 години и тренира всеки ден сутрин и вечер. Спортист по душа, икономист по образование, вдъхновител по призвание. Родена е в Русия, но на 10-годишна възраст се мести със семейството си в България. Заживяват в село Деветаки, където са най-хубавите ѝ спомени.
„Ние не бяхме виждали биволи. В Свищов видяхме биволи, не бяхме виждали впрегнати крави, коне и волове. Ходехме в пещерата в нашето село Деветаки, и като ученици ни водеха, разнообразието беше голямо”, спомня си тя.
„Понеже съм родена в Ростов на Дон и там българските деца играехме с казашките деца и там още съм яздила коне, плували сме в реката и още от тогава съм започнала да се раздвижвам. Като дойдохме в България, продължихме. В училище си правехме упражнения всяка заран. Професионално тласках диск”, разказа Вера.
На младини тя работи като икономист в комитета по планиране, където преминават 40 години от живота ѝ. Там се запознава и със съпруга си, който бил агроном.
Днес към всекидневното движение тя прибавя и грижите за цветята в градината. „Аз въобще тук не спирам, въобще не можете да ме видите седнала”, подчерта Вера.
Запознахме се с нея в Дома за стари хора „Дълголетие”, където живее втора година. Съпругът ѝ вече го няма и тя предпочита да прекара старините си в компанията на новите си приятели тук, за да не тежи на близките си. Има две деца, двама внуци и трима правнуци. Въпреки че живее далеч от комфорта на дома, тя не пренебрегва любимите си спортни занимания. Избира внимателно упражненията и храната си.
„Аз на 70 години бях по-зле, отколкото сега. Сега съм по-подвижна, сърцето ми е по-спокойно”, убедена е Вера. Подбира упражненията от книгите, които има, но се съветва с лекари и не прави нищо на сляпо.
„Подбирам си храната и се храня повече с ядки, семки, мед, лимони и ябълков оцет. Това е много важно. Те лекуват и организмът се поддържа”, подчерта още Вера.
„Когато някой ме ядоса, затварям си очите и си представям една хубава гора, листенцата шумят, маймунките скачат от дърво на дърво, зайчета тичат разни животинки, така се успокоявам и не влизам в конфликт с никого”, допълни тя.
Нейната рецепта за дълголетие е движение, движение и пак движение. Тя е категорична, че възрастните хора да ядат по-малко месо и да го заместват с ядки и семки.
Вера е истински вдъхновител, мечтата ѝ е да достигне 103 години, да надмине дядо си, който достигнал до 102. Затова всеки ден в градинката пред Дома за стари хора прави тибетските си упражнения и прегръща живота с широка усмивка.
