Как жълтите павета оцеляват след бомбардировки и манифестиращи танкове? Кога се появяват и защо са жълти?

Тази седмицата емблематичните жълти павета отново привлякоха вниманието ни. Появиха се редица разкрития за "павирани" частни домове, а кметът на София Йорданка Фандъкова поиска пренареждане на тези на площад "Народно събрание" за сметка на фирмата изпълнител. Бяха разпространени и видеоклипове, на които се вижда как един от работниците, докато реди паветата, ги удря с чук.   

Борис Бонев: Наложената глоба за чупенето на павета е измиване на ръцете

Жълтите павета преживяват две световни войни, национални катастрофи, бурни обществени процеси. Днес за жълтите павета говорим като за обект, който трябва да пренаредим. 

Тропот на файтони, кал, селски пейзаж. В тази обстановка живеят софиянци до края на 19-ти век, когато знакови сгради и пътна настилка още няма.

“В годините, когато започва да се издига постепенно този великолепен храм "Александър Невски", се извършва павирането на централните улици на София с около 60 хил. кв. метра жълти павета”, разказва историкът д-р Тодор Чобанов.

100 000 лв. глоба за „Трейс“ заради жълтите павета – увредили ги

Градска легенда твърди, че паветата се нареждат по повод сватбата на цар Фердинанд и Мария Луиза. 

“Просто не е вярно, когато се павира с жълтите павета тя вече е починала, той е пред сватба с втората си съпруга царица Елеонора. Кметът Мартин Тодоров е бил здравомислещ човек с поглед към Европа. През 1906 г. в общинския съвет започват сериозни дебати”, добави той. 

Приключи ремонтът на жълтите павета пред Народното събрание

Имало е различни предложения за настилката - дали да бъде асфалт, или по-малък паваж. Оказва се, че и тогава насрочването на обществени поръчки не минава без скандал. Цената на тази историческа поръчка възлиза на стойност 35 млн. златни лева или днешни 700 млн. лв. 

“Поръчката с ограничен кръг компании се печели от прословутата тогава компания "Изида". Дотук всичко добре, но “Изида” не разполага с технологията за производството на тези огромни количества клинкерни настилки”, смята Чобанов.

Тогава българската компания намира решение на запад.

Разместените павета пред парламента ще бъдат пренаредени и префугирани

“Една компания със смесена дейност, която се базира в Будапеща, тогава Австро-Унгарската империя. Тя прилага интересна технология. Причината, да са жълти е, че се стриват местни варовикови скали от един специфичен рудник, които се правят на прах и тази каша се изпича при над 1300 градуса температура. В крайна сметка започва производството, количествата са доставени и в рамките на двегодишна кампания през 1907 г. и 1908 г. са застлани всички централни, както ги наричаме днес - идеален център - софийски улици”, разказа Чобанов.    

Нашата разходка из епохите продължава към по-новата история на България, когато по тях са преминавали танкове, а хора са бягали от бомбардировки. 

“Изразът на жълтите павета обикновено се свързва с политически събития, с вълнения, с различни акции. Тук - митинги, манифестации, протести. Един от епизодите, свързани с най-много разрушения спрямо тази настилка това са бомбардировките през 1943 г. Част от щетите на всички държавни сгради, министерства са поразени, общината старата сграда загива в тези събития, но част от най-сериозните щети са върху паважните настилки. Тук в района пред площада на Народното събрание падат бомби, образуват се кратери. На места и днес могат да се видят странни криволици в подредбата”, добави той.        

“Може би най-разрушителни за паважа в центъра на София са ежегодно провежданите манифестации с танкове от епохата на социализма. Танкът е една изключително разрушителна за всяка настилка машина. А имало ли е през периода на манифестациите, през социализма, идея да се реновират, някъде към 80-та година би трябвало да им е изтекъл срокът на годност? Имало е, тогава властта си дава сметка за този въпрос без обаче да даде защитен статут на културните ценности. Те придобиват този статут едва през последните 10 години”, разказва историкът.  

Паветата са очевидци на прехода, танковете си отиват, статутът на културна ценност е налице, но се появяват нови проблеми като трафик, опазване, ремонти.

Според него жълтите павета могат да се произвеждат в България дори е възможно да се подобрят техните качества.

“Сега при изпичане на клинкерни настилки се добавят различни съставки, така че те могат да станат също толкова жълти, колкото са били”, каза той.

Днес, бъдещето на жълтите павета в центъра на София изглежда грапаво и лесно за разместване.

“Общината разполага с над 50 хил. оригинални жълти павета - това са 500-600 кв. метра.

Ако искаме да съхраним този автомобилен трафик, който също е дискусионен въпрос, трябва да се мисли за съвършено друг вид подложка”, каза Чобанов.

Той коментира и това дали у нас може качествено да се нареждат павета. 

“Ние нямаме бригади, като тези, които преди век в голям мащаб едновременно в големи количества са нареждали паважи. Те почти изчезнаха специализираните строителни училища, те не преподават каменоделска по същество работа. Успешното павиране в Пловдив стана възможно благодарение на чужди бригади, които дойдоха. В крайна сметка по-добре да дойдат хора от Турция, които да редят качествено и трайно, отколкото да разчитаме на експеримент и на хора, които нямат очевидно капацитета да редят жълти павета”, смята той.

За сегашното състояние на площада пред Народното събрание очакваме фирмата изпълнител да пренарежда историята за своя сметка.