Науката не познава граници, а учените често пъти обединяват усилия не само в търсенето на отговори, но и в помощ на другия. Следва разказ за един украински учен, който още от първите дни на войната заминава за фронта. След тежки три години, негови български колеги му подават ръка с надеждата да го върнат към неговото призвание - археологията.
„Подводен археолог и сухоземен. Занимавам се с археология в Украйна в Запорожка област на остров Хортица и завеждам отдел за опазване на културни паметници и природа“, казва Дмитрий Кобалиа.
През 2017 година научен интерес отвежда сънародникът ни доц. Крум Бъчваров в Украйна.
„Те ми дадоха достъп до абсолютно всичко и отвориха хангара в който се съхраняват тези лодки и ме оставиха да правя каквото си поискам, каквито искам снимки и мерки. Някой е забравил да каже на Дмитро, че трябва да е ревнив и да си крие материалите. Няма по-щедър човек от Дмитро. Той е първият, който изследва мореплаването по Днипро“, казва той.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Руската агресия намира Дмитрий на разкопки по документиране на корабокрушения в река Днепър, където работят зимата. В тези тежки моменти ръка му подават именно колегите му от България.
„Защото това е малко по-полезно от това да седя и да викам само „Слава Украини“, което съм много склонен да правя, но трябва да можем и нещо повече да предложим. Българите като народ помогнаха също. Определена политическа фигура може да е направо в ръцете на врага, но средния човек, главата му е на правилното място“, казва доц. Бъчваров.
Дмитро има физически проблем по рождение, но това не му пречи да изостави науката, за да защитава своята родина.
„Стреляха по нас всеки ден и не просто стреляха, а стреляха за да ни убият и ти знаеш, че стрелят и те знаят къде сме“, разказва подводният археолог.
„Дмитро замина доброволец. Той всъщност не би трябвало да е в армията, имайки предвид физическите му характеристики. Замина доброволец и заради това той беше в артилерията, а не в пехотата, защото както той казва с една ръка не мога да държа автомат, но мога да стрелям с мини. Деня, в който врагът нахлу в Украйна, той беше на разкопки. Закри обекта и в 16 ч. следобед беше в армията и беше на път към фронта. Такъв човек е Дмитро“, добавя доц. Крум Бъчваров.
„Аз мога да кажа, че хора които са били на война, се връщат други хора. Той е със същото име и паспорт, но е друг човек и няма нищо общо с такъв, който не е бил на война. В хода на войната се променяш до такава степен, че аз вече никога няма да бъда този, който бях. Това е невъзможно“, споделя Дмитрий Кобалиа.
Според него в близко бъдеще ситуацията в Украйна ще остане тежка, но в дългосрочен план има надежда за по-добри времена. Украйна ще върви по пътя на Полша, Чехия, но със закъснение от 100 години, казва той.
„Ако ние имаме достатъчно оръжие и финансиране, ние ще изтласкаме руската армия. Те са по-слаби от нас. Те не са хора, те са роботи и смятат, че са герои. Когато гледаш от страни виждаш зомбита. През 2022 г. се използваха амфетаминовите атаки от страна на руската армия. Много пехотинци ни разказваха, че те влизат в битка напълно неадекватни. Стреляш в него, той пада и пълзи със стъклен поглед. За тях войникът е просто месо, това е ресурс. При тях има много хора и те го използват. Там няма гениални пълководци, Наполеоновци и затова ние се стараем да побеждаваме с качества. Украинската армия е много по-добра от руската. Ние просто сме малко и с по-малък ресурс“, разказва украинският учен.
Днес той е благодарен за подадената му ръка и за това, че може да се завърне към това, на което е посветил живота си.
„Аз съм много доволен от работата си с българските си колеги и съм безкрайно благодарен и на Крум Бъчваров и на Драго. Много се радвам, че в България има такъв център за подводна археология и разполага с оборудване и истински специалисти“, казва Дмитрий Кобалиа.
„Това, което може да направим e да му напомним за какво се сражава и че има живот и след армията и да подбудим големия учен в него. Животът несъмнено ще победи, искрено се надяваме, че в най-скоро време зверствата на Русия ще получат необходимите последствия така както нацистка Германия получи своето”, смята доц. Крум Бъчваров.
„Науката ще остане и затова той пише непрекъснато в момента и се опитва да публикува всичко, което е работил до този момент, защото ние сме тленни, но това знание не бива да се губи“, допълва той.
Докато работи със своите колеги, Дмитро научава, че неговият роден град е подложен на бомбардировки. Днес е в Украйна със семейството си и не е на разкопки, с надеждата, че мирът ще дойде.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
