В рубриката „Задочна България“ ще ви върнем назад във времето при слугинчетата на София - момичетата, които напускат своите семейства за по-добър живот.

Къде е бил пазарът за слугини, какво е било да си част от тях?

Когато София се е превръщала в столица, когато по пазарите е можело буквално да намериш всичко, селските хора са се разделяли с най-голямото си състояние - децата им се превръщат в слугинчетата на столицата.

Лиляна Йовчева е родена през 1929 г. От висотата на своята 95-годишна възраст си спомня с усмивка за годините си като слугинче.

„Задочна България“: Софийските вестникарчета

„Когато отидох в София, бяха на 12 години. Работех на чорбаджиите. Перях, чистех. Бяхме съвсем по-други хора, ще знаеш. Преди за всичко се събирахме - пък ходехме на жътва, пък пеехме и какво ли не. Всичко, каквото харесвахме и така“, казва тя.

Снимка: bTV

 

„При едни възрастни хора седях. Чорбаджийката, която ми беше, тя ме гледаше като нейно дете. Къщите направиха хубави, те бяха като колиби. Стари къщи, такива. Почнахме да се събираме момичетата, пеехме, на Лазарица ходехме. Бяхме свикнали и не ни беше трудно“, добави Лиляна Йовчева.

Стотици са момичетата като Лиляна, които напускат родните си домове, за да обслужват градските фамилии до средата на ХХ век.

Снимка: bTV

Най-известният пазар за слугини е бил в центъра на София в тогавашната Сунгулар махала. Там, където днес се издига статуята Света София, се е намирал площад „Трапезица“ – мястото, на което са се цанили софийските слугинчета.

Снимка: bTV

Оказва се, че цаненето или пазаренето на домашни прислужнички у нас има дълга история.

„И преди Освобождението са се срещали най-различни случаи. От деца 7-8-годишни до момичета във възраст за женене. За някои селяни по-малоимотни, които са били с големи семейства, това е било начин да си подпомогнат отглеждането на многобройната челяд“, каза историкът доц. Тодор Чобански.

Снимка: bTV

В спомените си писателката Райна Костенцева разказва и за семействата, които наемат слугинчетата.

 

„Много често това са офицерски семейства на български офицери. Смятало се е едва ли не за задължително, ако офицерът има богата съпруга тук или е от семейство с произход, от сой - както се казва - този човек да наеме поне една домашна прислужница“, допълни Чобански.

Хиляди момичета са избирали да стават слугинчета. Надницата им е варирала и не е имало определени правила. За по-малките деца дори не е имало заплащане - били са изхранвани и обучавани.

Снимка: bTV

Заможните семейства са подбирали слугинчета не само за работна ръка.

„Разбира се, има и по-пикантни сюжети. Например богати от видни софийски семейства са наемали красиви момичета, прислуга, за да се предотврати рискът младият наследник на фамилията да тръгне по публичните домове, наричани шантани тогава. Да прихване някоя венерическа болест или да се опозори. Затова съвсем целенасочено са търсили проверено момиче, под контрол, защото, когато момичето е вкъщи, ти знаеш с какво се занимава, какво е“, обясни доц. Тодор Чобанов.

„Задочна България“: Какво знаем за хапливия език на карикатурите?

За разлика от прислужничките, които се издигат в обществото, Лиляна, слугинчето от с. Железница, има по-различна съдба:

„Едно известно време седях и викам: „Татко, аз вече не искам да седим в София“. И се прибрах. Аз що викам на децата: "Вие не сте расли, каквото сме ние расли.“

Трудно е да си представим времена, в които изпращаш детето си в чуждо семейство за негово добро. Момичетата като Лиляна пазят в бръчките си белезите на историята, изковали съвременна България. Поколения, без които настоящето ни нямаше да бъде същото.