В рубриката „Задочна България“ ви разказваме за писателя есеист Георги Марков, който вчера щеше да навърши 95 години.
За тежестта на свободата и кървавия път към истината ще научим от неговия братовчед – Любен Марков. С него ни среща Станчо Станчев.
В годините на социализма, когато властта налага представата за истина, когато свободата е контролирана, когато думите са оръжие, Георги Марков става жертва на собствената си страна заради словото, което не може да премълчи.
Писателят е роден на 1 март 1929 г., дипломира се като инженер-химик, но животът му минава в писане на сценарии, постановки, есета, статии. Остава в историята с богато творчество, талантливо перо и печалната си съдба на дисидент във Великобритания.
Любен Марков е журналист, братовчед на Георги Марков и пази наследството на писателя. „Аз износвах неговите дрехи като тийнейджър, бяха такива гладни години“, спомня си журналистът.
Първите творчески успехи на Георги Марков се появяват през 50-те години на XX век, романът му „Мъже“ печели наградата на Съюза на българските писатели, дори е сценарист на сериала „На всеки километър“.
„Георги е човек, който винаги – и преди да замине, се поставя в положение да бъде търсен, да бъде необходим, в известна степен той е употребен. Но по този начин си беше извоювал свободата да може да пътува“, казва Любен Марков.
„Хич не ме блазни мисълта, че един ден по улиците щяло да потече материално благоденствие и че във всеки дом щяло да има цветна телевизия, когато животът е обезцветен дори по отношение на кръвното си съдържание“. (Из "Есе за унижението", Георги Марков)
По-голямата част от творчеството на Георги Марков бива заклеймявано като „идеологически некоректно“ и „антиобществено“ заради критиката му към социалистическото общество. На 15 юни 1969 г. писателят решава да напусне България. Бяга във Великобритания, където започва работа в редакциите на Би Би Си (BBC), Дойче веле и Свободна Европа, там създава и своето семейство.
„Георги има много точно определение защо остана на Запад. Борбата или животът в България беше такъв, че в един момент, за да оцелееш, трябва да приличаш на тези, с които се бориш“, коментира неговият братовчед.
На 7 септември 1978 г. след сблъсък със случаен минувач в Лондон, Георги Марков усеща странно убождане. В следващите няколко дни състоянието му се влошава. На сутринта на 11 септември умира. За убиец се сочи италианецът Франческо Гулино.
Любен Марков събира всички изследвания, показания и факти около убийството. Данните насочват за поръчител българските тайни служби.
95 г. след рождението на Георги Марков истините, които той ни завеща продължават да бъдат валидни: „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“.
