В новата рубрика на „120 минути” – „Големите", ще ви срещаме с велики българи, които вече не са сред нас. За тях ще си спомним през очите на техните близки. Тази седмица стратираме с един човек, който си отива на трагичната дата 11 септември. Убийството на Георги Марков звучи като сценарий на шпионски филм.
Случайно или не, той е прострелян със смъртоносна капсула в деня, в който Тодор Живков навършва 67 години.
На 7 септември всяка година, откакто съществува паметникът на Георги Марков, близки и приятели се събират, за да го почетат.
На 7 септември 1978 година писателят е прострелян на моста Ватерло. Тази година денят беше дъждовен, като по ирония всички дошли на честването държаха в ръце по един български чадър.
За Димитър Бочев, приятел на Георги Марков, с когото са работили заедно в „Дойче веле” и радио „Свободна Европа”, най-разтърсващият спомен е убийството му.
„Аз не вярвах, че в ХХ век една европейска държава ще тръгне да убива физически един автор заради словото му, заради литературните му творби, защото друго той не е творил. Той не е готвил атентати срещу комунизма”, категоричен е Бочев.
„Днес не знам дали и в момента зрителите си представят какво е значението, каква е силата на свободното слово - как словото може да разруши една идеология, или да създаде наченките на нов свят”, казва Тони Николов, главен редактор на портал „Култура”, който събира в сборник негови неиздавани творби.
Георги Марков е роден през 1929 година в София. Завършва Първа мъжка гимназия, а след това започва да следва химия. Въпреки че е с диплома на инженер-химик, литературата винаги го следва и започва първите си творчески опити още по време на следването.
„Даже се е срамувал. При първите литературни опити той помолил да бъдат подписани от брат му - Никола Марков, и те са публикувани под името на брат му”, изтъква Николов.
За кратко време Марков се превръща в един от най-обичаните автори. Приет е в Съюза на писателите, получава позицията редактор и започва работа в „ Народна младеж". Така се раждат и творбите му „Портретът на моя двойник", „Жените на Варшава„ и „Асансьорът". Той бързо се превръща и в любимец на комунистическата върхушка.
„Живков гледал да кани тези хора, които се открояват и са интересни, той иска да се ориентира. Това е опит тогава между другото на комунистическата идеология да купи поколението на 60-те и тя наистина успява. Едни загиват много бързо, едни мигрират като Марков, други като Цветан Стоянов умират, трети като Константин Павлов са изолирани абсолютно под похлупак, четвърти като Левчев приемат всъщност да станат част от статуквото”, пояснява Николов.
На Марков се пада честта да създаде пиесата „ Комунисти" по случай 25-годишнината от 9 септември. Във връзка с подготовката за първи път писател е допуснат в архивите преди 44-та.
“Той е харесван, тогава дори е приобщен към групата на сценаристи на „На всеки километър”, стига дори до първия човек в държавата. Това му дава възможност той да направи цялата тази рентгенова картина на режима, която по-късно всъщност пресъздава в „Задочните репортажи”, убеден е Тони Николов.
Скоро след като е покорил върха в писателските среди текстовете, които Георги Марков започва да пише, все по-малко се харесват на властта. Често го цензурират. Тогава Марков взима решението да емигрира – първоначално в Италия, а после в Лондон. Той е обявен за "невъзвръщенец" , а името му е заличено от всички пиеси, филми, книгите му са забранени.
Марков работи за Би Би Си, „Дойче веле” и радио „Свободна Европа". По това време Димитър Бочев също е емигрант, в редакцията в Германия той за първи път се запознава с Марков и бързо се превръща в един от най-верните му другари.
„През 1974 г. в радио Германия „Дойче веле" - българската редакция . Беше малка - десетина души, с ограничен финансов лимит и имахме пари за едно литературно есе седмично. До моето стъпване на кьолнска земя, тези понеделници бяха запълвани от перото на Георги”, спомня си Бочев.
„Аз пристигам там в първа младост, с няколко свитъка, 3-4 есета, написани дори не на пишеща машина. Георги взема, прочита есетата и решава: От следващия понеделник започваме да се редуваме, един понеделник ще бъде твое есе, един понеделник - мое. Нямате представа какво благородство и какво великодушие се изисква от човек на неговото място, за да се лиши практически от хонорарите си в мой интерес, а тогава Георги съвсем не се къпеше в пари”, допълва той.
Дори от чужбина критиките, които отправя Марков към властта, са много неудобни. Той често получавал заплахи.
„Той можеше да си реши проблема, ако престанеше да пише или поне ако престанеше да пише за нас - за "Свободна Европа". Но как да спреш, когато онова, което е вътре в теб, е по-силно, от онова, което е извън теб, от обективната заплаха”, казва Димитър Бочев.
„Чувал за едно негово летуване със семейството Испания, в което той е стоял с гръб към морето, защото като че ли е очаквал, че нещо ще се случи”, посочва и Тони Николов.
Скоро заплахите се сбъдват. Докато чака на спирката на моста Ватерло, усеща убождане по крака. Споменът му е, че се е сблъскал с човек, който си изпуска чадъра. Скоро му призлява и го водят в болница. Лекарите не гледат сериозно на разказа за убождането. Мислят си, че става въпрос за ужилване от насекомо или странна инфекция. Дни след това Марков издъхва. При аутопсията лекарите намират в тялото на Марков микроскопична сачма, пълна с рицин.
„Един писател бе убит от най-варварския режим в цялата национална история и когото ние не бива да доубиваме чрез премълчаването си, а това се правеше досега десетилетия наред в демократични условия”, казва Бочев.
„Днешна България наистина е похитена - морално, икономически, криминализирана страна, но е страна свободна”, обобщава той.
