На 8 март – Международния ден на жената, рубриката „Задочна България“ е посветена на българските жени и трънливия път на тяхната еманципация у нас.
Коя е първата дамска професия в България? За какво разказват първите ни женски списания и вестници?
Те идват от различни епохи, за да докажат, че нежната сила може да преодолее всичко. Те се справят с балканските нрави и рамките на идеологията. Те са българките в миналото, заради които 8 март не е просто дата в календара.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Идваме от една патриархална епоха, в която ролята на жената е била по-скоро пазителка на семейното огнище“, коментира историкът д-р Теодор Борисов, преподавател по нова българска история в Софийския университет. Изследва темата за жените в българските общества от Освобождението насам.
Сред първите жени, назначени на работа у нас, са чистачките в Столичната община. МВР също взимат жени на работа, за да разследват женски престъпления.
След края на Първата световна война българките вече се различават по своите интереси и жизнен стандарт.
За мястото на българката в първата половина на 20. век говорят т. нар. женски вестници и списания. На техните страници четем, както битови статии, така и размисли за правата на модерната жена.
Зад много от тези медии стоят т.нар. женски дружества, които в началото на 20. век се обединяват в Български женски съюз. В него членуват жените на видни общественици.
Започва и борбата жените да имат право на глас на избори.
„Първоначално политиците гледат с насмешка на тази идея. Александър Стамболийски казва, че жените, ако искат да получат избирателни права, трябва да участват в трудовата повинност.
Първо им се дава право да гласуват на местни избори, но само омъжени жени със законно сключен брак“, припомня историкът.
Жените у нас гласуват за първи път през 1937 година, а след идването на социализма вече могат да бъдат и избирани. Именно през 50-те години за първи път 8 март се празнува у нас като общонароден ден на жената.
„Акцентът е върху тяхната трудова дейност и ролята им на майки. Тогава се стимулират от държавата т.нар. „майки героини“. В индустрията имаме пример – Найда Манчева, която е два пъти герой на социалистическия труд, многомашинничка, която на 40 стана е работила в един момент“, коментира д-р Теодор Борисов.
До втората половина на периода на социализма у нас жената извоюва своето равноправие, бидейки силната, трудеща се майка. 8 март малко по малко се клишира.
„След като цяла година са те пренебрегвали... сега ти дават един празник плюс цветенце и парфюмче. Зависимостта от съпруга бе заменена от далеч по-издевателската зависимост от обществото“. Тези думи на есеиста Георги Марков надникват зад фасадата на 8. март, която българката на зрелия социализъм преживява.
„Вече 80-те години малко или много се доближаваме до Запада, но моделът, който се налага през 90-те у нас, води до друга крайност“, смята историкът Борисов.
Колкото и да се променят нагласите, жената у нас винаги извоюва своето място – с достойнство, качества и финес.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
