На 8 март – Международния ден на жената, рубриката „Задочна България“ е посветена на българските жени и трънливия път на тяхната еманципация у нас.

Коя е първата дамска професия в България? За какво разказват първите ни женски списания и вестници?

Те идват от различни епохи, за да докажат, че нежната сила може да преодолее всичко. Те се справят с балканските нрави и рамките на идеологията. Те са българките в миналото, заради които 8 март не е просто дата в календара.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Идваме от една патриархална епоха, в която ролята на жената е била по-скоро пазителка на семейното огнище“, коментира историкът д-р Теодор Борисов, преподавател по нова българска история в Софийския университет. Изследва темата за жените в българските общества от Освобождението насам.

Сред първите жени, назначени на работа у нас, са чистачките в Столичната община. МВР също взимат жени на работа, за да разследват женски престъпления.

След края на Първата световна война българките вече се различават по своите интереси и жизнен стандарт.

За мястото на българката в първата половина на 20. век говорят т. нар. женски вестници и списания. На техните страници четем, както битови статии, така и размисли за правата на модерната жена.

Зад много от тези медии стоят т.нар. женски дружества, които в началото на 20. век се обединяват в Български женски съюз. В него членуват жените на видни общественици.

Започва и борбата жените да имат право на глас на избори.

„Първоначално политиците гледат с насмешка на тази идея. Александър Стамболийски казва, че жените, ако искат да получат избирателни права, трябва да участват в трудовата повинност.

Първо им се дава право да гласуват на местни избори, но само омъжени жени със законно сключен брак“, припомня историкът.

Жените у нас гласуват за първи път през 1937 година, а след идването на социализма вече могат да бъдат и избирани. Именно през 50-те години за първи път 8 март се празнува у нас като общонароден ден на жената.

„Акцентът е върху тяхната трудова дейност и ролята им на майки. Тогава се стимулират от държавата т.нар. „майки героини“. В индустрията имаме пример – Найда Манчева, която е два пъти герой на социалистическия труд, многомашинничка, която на 40 стана е работила в един момент“, коментира д-р Теодор Борисов.

Снимка: btvnovinite.bg

До втората половина на периода на социализма у нас жената извоюва своето равноправие, бидейки силната, трудеща се майка. 8 март малко по малко се клишира.

„След като цяла година са те пренебрегвали... сега ти дават един празник плюс цветенце и парфюмче. Зависимостта от съпруга бе заменена от далеч по-издевателската зависимост от обществото“. Тези думи на есеиста Георги Марков надникват зад фасадата на 8. март, която българката на зрелия социализъм преживява.

Снимка: btvnovinite.bg

„Вече 80-те години малко или много се доближаваме до Запада, но моделът, който се налага през 90-те у нас, води до друга крайност“, смята историкът Борисов.

Колкото и да се променят нагласите, жената у нас винаги извоюва своето място – с достойнство, качества и финес.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK