„Задочна България“: Какво крият архивите на Народния съд?

Преди 80 години българи се изправят срещу други българи в т.нар. народни съдилища. Преките жертви са хиляди, а техните потомци остават белязани завинаги. Но кои са съдниците? Кого обвиняват за „враг на народа“? Екип от историци за първи път разтварят всички архиви на Народния съд в търсене на истината.

Снимка: bTV

България, 40-те години на 20. век. Втората световна война чука на вратата. Близостта ни с нацистка Германия се превръща в задушаваща прегръдка. През 1941 година, българската политическа класа избира да застанем на страната на Хитлер в т.нар. Тристранен пакт.

Стопанският разцвет от 30-те, износът, международните ни отношения съществуват под крилото на Третия райх.

Българската средна и висока класа тогава са офицерите, фабрикантите, интелектуалците, едрите земеделци. Ще бъдат наречени буржоазия. Именно тази буржоазия е лицето на нацията до 09.09.1944 г., когато у нас навлиза червената армия. Влиянието на Германия се заменя от Съветския съюз.

Снимка: bTV

След 9-ти, герои стават бедните селски и работнически семейства, които ще се нарекат пролетарии. Част от тях са партизаните или т.нар. активни борци срещу политиката на Хитлер у нас. Все обществени групи, които веят знамето на комунизма. Като такива решават да заличат онези, които са ги потискали преди.

Срещаме се с доцент Мартин Иванов в Централния държавен архив. Той е един от най-големите изследователи на темата за Народния съд.

Снимка: bTV

Народният съд се разправя с всички, които по един или друг начин са имали влияние в обществото преди 9 септември. От политици, членове на службите за сигурност, през интелектуалци, набедени за фашистки пропагандатори, до съдии и служители на банки. Всички те са били наречени врагове на народа, а всъщност са врагове на новата власт.

„Задочна България“: „Българския Чернобил“ или нови разкрития за аварията

Страната ни се оказва първа по замърсеност на щитовидните жлези на децата с йод 131

Кадри пресъздават народно съдилище във Варна преди 80 години. Подобни има в цялата страна, софийските заседават в 13 състава. Агресивната тълпа събира жертви на властта преди 9-ти септември. Ангажирани са специално от съдилищата, за да оплюват осъдените. 

Малцина от народните обвинители са имали юридическо образование. На места е спорно не само колко от тях разбират от право, но и доколко изобщо са били грамотни.

Емил Иванов е председател на сдружението за репресирани от комунизма в България. Баща му е сред набедените за врагове на народа. Преди Втората световна война е бил учител.

„Задочна България“: Студентският живот през XX век

Как и кога са празнували студентите от миналия век

Бащата на Емил е сред безследно изчезналите още преди сформирането на Народния съд. Издават му задочна присъда, а Емил прекарва живота си като син на враг на народа.

80 години след кървавите отмъщения, екип от историци се зае да разсекрети целия архив на Народния съд за първи път. Един от тях е и нашият разказвач на епохата, доц. Мартин Иванов.  

Началото на Прехода в кадри: Култови снимки и видео архив в „Задочна България“

Разказ на оператори и фоторепортери пред bTV

80 години по-късно, истината за Народния съд все още чака да бъде разказана. За някои „враговете на народа“ за престъпници, които са получили заслуженото. За други, съдилищата са терор и обезкървяване на нацията.

Измежду всички версии, факти и призми, наднича кървавата сянка на отмъщението. На вендетата. На саморазправата с предишните силни на деня, за да се настанят нови. Едно недопустимо братоубийство, което си струва да помним.

Вижте още в репортажа на Станчо Станчев за рубриката „Задочна България“.