Вчера беше отбелязан денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Следва разказ за „Българския Чернобил“.

Снимка: bTV

Защо един български професор отново разтвори черните страници от историята и какви нови разкрития дава той за ехото на катастрофата у нас?

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Наричат я най-тежкото бедствие в историята на ядрената енергетика. Тя поразява сърцето на Европа и заразява стотици хиляди. Тя е аварията в Чернобил, а раните, които нанася на България и до днес вълнуват умовете.

Професор Димитър Вацов е автор на най-новото българско изследване за катастрофата „Чернобил“. В дните на аварията е осмокласник и е на бригада като повечето ученици тогава.

„Краха ни тук някъде около София по полетата, трябваше да събираме спанак и пресен лук“, казва проф. Вацов.

Но защо е опасно да береш спанак в късната пролет на 86-та? Какво всъщност се разнася в небето над Европа тогава?

Датата е 26.04.1986 г., градът Чернобил, днешна Украйна, тогавашният Съветски съюз. След полунощ в АЕЦ „Ленин“ се провежда учение за работа при затруднени условия. Тестват и самозахранващата система. След тези операции четвъртият реактор на атомната централа на Чернобил експлодира.

В рамките на час пристигат над 60 пожарникари, ангажирани са и ликвидатори от други градове. Първите засегнати 213 души са приети в болница. От тях 28 умират от остра лъчева болест.

„Някои от колегите вече бяха отнесени в болницата, други ни дочакаха и ние ги откарахме в болницата. Те не можеха да дишат самостоятелно“, казва Анатолих Колядин, учен от 4. блок АЕЦ „Ленин“, Чернобил.

Населението на най-близкия град Припят е евакуирано ден по-късно, когато 49 900 души напускат домовете си. Гражданите на Съветския съюз са информирани цели два дена след аварията, а новината звучи така:

Снимка: bTV

„В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия.“

На пръв поглед - новина за рутинна авария. Не се споменава обаче, че в небето над Европа се отделят стотици тонове радиация и над 100 животозастрашаващи елемента. Опасност 400 пъти по-голяма от тази в Хирошима.

Снимка: bTV

Опасността не подминава и България. 4800 квадратни километра от територията на страната ни са засегнати от радиацията на Чернобил. На кадри виждате манифестация от 01.05.1986 г. Замърсяването нахлува у нас няколко часа след нея.

„Не е тази манифестация, която облъчва българите директно. Частично признание на този факт имаме на 07.05 чак, една седмица след идването на радиацията. Не са отменени футболните мачове, на 18.05 е направен един гигантски „Крос за здраве“ в София, 41 хиляди тичат за здраве, голяма част от тях ученици“, спомня си проф. Димитър Вацов.

Снимка: bTV

Каква е била опасността и какъв е бил ефектът сред обикновеното население?

България е осма по заразеност на територията на страната. В същото време обаче България се оказва първа по замърсеност на щитовидните жлези на децата с йод 131.

Екскурзовод в Припят: Хора пипаха виенското колело, но не разбираха, че все още е радиоактивно (ВИДЕО)

На 24.05, само месец след аварията, управляващите у нас падат мерките и обявяват проблема с радиацията за решен. Година по-късно, управляващата Българска комунистическа партия получава доклад за косвените щети.

„В резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията и в млякото и месото“, пише в доклада до ЦК на БКП, 1987

„Специфично български феномен, специфично български дебилизъм на управляващите. През пролетта на 1987 г., млякото и месото, и съответните млечни и месни продукти, достигат нива на радиационна заразеност същата или по-висока от май 1986 г. Около 30% от радиационното натоварване на българите идва от този втори радиационен пик“, обясни Вацов.

Пчелите и червеите знаеха нещо, което хората не знаеха: АЕЦ „Чернобил“, 1:23 през нощта

Докато обикновените жители на Народна република България се хранят със заразени продукти, управляващите се ползват с други привилегии.

„Водата, която те пият, е минерална, водата, с която се мият, е дълбоко кладенчова. Във Врана поят добитъка или Евксиноград с дълбоко кладенчова вода, за да може неговото мляко и месо да са чисти“, каза още Вацов.

Откриха мутирали черни жаби, оцелели в зоната около АЕЦ „Чернобил“

Оценките за мащаба на бедствието пристигат няколко години след аварията. Стотици хиляди квадратни километра от територията на Европа са засегнати от радиацията. Над 250 млрд. долара са икономическите щети за тогавашния Съветския съюз. 30-километровата зона около Чернобил се превръща в призрачна земя.

Почти 40 години по-късно, най-голямото радиоактивно бедствие продължава да буди интерес. Сериалът „Чернобил“ на HBO от 2019 г. промени представите за аварията.

Именно сериалът и няколко смъртни случая на негови съученици, провокират професор Вацов да изследва „Българския Чернобил“.

Какъв е отпечатъкът на „Българския Чернобил“ и в мислите, и в душите на хората към днешна дата?

Всеки разказва нещо за Чернобил и то винаги звучи така: „Ние не знаехме какво да правим, бяхме ошашкани, ужасени и нас ни излъгаха.

Не можем да обобщим всички вреди от замърсяването до днес. Не можем да изброим всички засегнати животи. Но можем да продължим да търсим истината, да помним тлеещите останки от миналото, за да не допуснем заразяване на умовете в бъдещето.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш