Високопланинското Каракашево езеро в подножието на връх Мусала е започнало да се заблатява. Това сочи анализ на пробите, които български учени антарктици взеха в подводна мисия на 14 септември по време на кампанията на bTV "Да изчистим България заедно". Вместо за хилядолетия, промените са настъпили за 20 години.
В деня на голямото чистене български полярници-водолази се спуснаха в ледените води на Каракашевото езеро, за да почистят дъното му от отпадъци и да вземат проби за научни изследвания. Езерото е една от перлите на маршрута към връх Мусала. Намира се на 2396 м надморска височина и е дълбоко над 7 м.
Пробите вече се намират в Биологическия факултет на Софийския университет. Там учените изследват два елемента за качество – химични и биологични.
Подобно изследване преди 20 години е доказало, че е отговаряло на всички характеристики на високопланинско езеро. Сега доцент Йована Тодорова, специалист по контрол на водите в Биологическия факултет на СУ, установява, че почти всички химични показатели многократно надвишават нормата.
„Стойностите, които отчитаме по отношение на азота, са много високи. Това показва този характер на вероятно замърсяване с отходни води, както вие използвахте тази дума. Ние го наричаме битово-отпадъчен тип води”, обясни доц. Тодорова.
Пробите от някога кристално чистите планински води днес са близки до тези от язовирите около София.
„Започва да се увеличава притокът на елементи или вещества, които служат за храна. Различни организми се появяват, които започват да участват и за които преди не е стигало”, обясни проф. Нешо Чипев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Биологичният анализ на доцент Любомир Кендеров го потвърждава. Той е един от леководолазите, който взе пробите. Още на място те констатират ниска прозрачност и зелен цвят на водата между петия и седмия метър, което се дължи на цъфтеж на фитопланктон.
„Къде ли не сме събирали проби, но такова нещо не бяхме виждали досега – да плуваме в плътен облак от водни бълхи. Те са там само, защото имат храна. Развили са се в такова количество, което не е характерно за високопланинско езеро”, обясни доцент Кендеров.
Водните бълхи са характерни за високопланинските езера, но не и тяхната огромна популация.
„За голямо съжаление във видовия състав на този зоопланктон успяхме да открием и други малки микроскопични организми, казват се ротиферии. Те са характерни само и единствено за силно заблатени водни басейни”, допълни доцент Кендеров.
Учените успяват да измерят и над един метър утайка на езерното дъно, от която взимат проби.
Вероятно процесите в езерото се дължат освен на пряката човешка дейност, така и на общото замърсяване на околната среда. Учените обясняват, че екосистемата би могла да се възстанови до известна степен, но само ако спрем да й вредим.
Те призовават за строг контрол и санкции за туристи, които изхвърлят боклуци, а хижите да бъдат задължени да изградят пречиствателни станции.
-
България 2 мин.Рекорд: „Да изчистим България заедно” с над 430 000 доброволци -
България 2 мин."Да изчистим България заедно": Каква е равносметката? -
България 2 мин.Консервени кутии, бирени бутилки и туби извадиха доброволци от Каракашевото езеро -
България 1 мин.Гуми, цял мотопед и детски играчки – само част от находките на „Да изчистим България заедно”
-
България 2 мин.Рекорд: „Да изчистим България заедно” с над 430 000 доброволци -
България 2 мин."Да изчистим България заедно": Каква е равносметката? -
България 2 мин.Консервени кутии, бирени бутилки и туби извадиха доброволци от Каракашевото езеро -
България 1 мин.Гуми, цял мотопед и детски играчки – само част от находките на „Да изчистим България заедно”
