През 1922 г., когато Египет стана независима държава, археологическият свят се обръща с главата надолу от едно откритите. Британският археолог Хауърд Картър открива в Долината на царете гробницата на Тутанкамон - единственото открито непокътнато царско погребение от древен Египет.
100 години по-късно, един от най уважаваните египтолози в света професор Ричард Брус Паркинсън и д-р Даниела Росенов разкриват за първи път богатствата на архива на археолога направил най-великото археологическо откритие.
Архивът е собственост на института „Грифит“ при университета на Оксфорд и представя ярък разказ от първа ръка за разкопките и за щателната работа по документирането и консервирането на древните египетски артефакти.
Приказно съкровище и безценен извор на информация за живота на древния Египет. Откритие, за което мечтае всеки археолог. Преди 100 години Хауърд Картър остава в историята с това откритие, което вълнува всеки жител на планетата и до днес. Оставя и огромен архив, който за първи път се показва публично в уникална изложба.
„Това е било малка гробница с 4 помещения, но въпреки това в тези малки помещения са запазени близо 6000 предмети. Сред тях - цветя, храна, различни кутии за съхранение, легла, саркофази, карети, бельо, бокали, огромно количество от предмети. На практика, целият египетски свят е събран в тези 4 стаи. Отнема 10 години да се опишат, консервират и преместят всички тези обекти и се надяваме, че изложбата ще покаже, най-вече фотографиите ще покажат колко впечатляващи са били тези помещения. Всички си мислят, отваряме вратите на гробницата и готово – това е краят на историята. Напротив - слой след слой работа на много експерти продължава, за да се разкрие цялата картина“, обяснява проф. Ричард Паркинсън.
Архивът дава възможност да се разгледа сложността както на забележително добре запазеното древно погребение, така и на съвременните разкопки, включително често пренебрегваните египетски членове на археологическия екип и тяхната решаваща роля в откритието, както е съхранена на снимките, направени от Хари Бъртън.
„Ние имаме този огромен архив и искаме да го покажем на хората. И се надяваме, че ще променим общоприетото възприятие за Тутанкамон като голямо откритие и ще дадем възможност на хората да научат, че това откритие крие много повече и е богато не само със златото“, отбелязва д-р Даниела Росенов.
Освен оригиналния джобен дневник на самия Картър, описващ момента на откриването, могат да се видят и оригинални планове и записани карти, включващи собствените бележки на Картър и илюстрации на артефактите. Но проф. Паркинсън има своите пристрастия сред експонатите.
„За мен са две. Едното е чертеж на гробницата, който показва съдържанието на гробницата , която баща ми ми беше показал като дете. Аз бях малък, интересувах се от египетската история и той използваше този чертеж, за да ме научи да рисувам. И за мен беше истинско удоволствие, когато изследваме архива да видя оригинала нарисуван от Картър и да го изложим. Но истинската звезда на шоуто е фотографията на младо египетско момче, която сложихме като център на изложбата, защото тя показва млад египтянин от началото на 20 век, който носи една от огърлиците от гробницата. Направена е просто, за да покаже как е била носена тя, никой не е запазил в записките името на момчето, но той остава символ на връзката между миналото и настоящето, между живите и мъртвите, традиционното и модерното, което всъщност е сърцевината на египтологията“, обяснява професорът.
Небхеперура Тутанкамон или Тут-Анх-Амун, както е известен за науката е наречен при раждането си Тутанкатен, и е египетски фараон от Осемнадесетата династия. Умира още като юноша и Мумията му е положена в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Но за доктор Росенов, не златната маска е най-впечатляващото нещо.
„Не е обичайно археолозите да имат любим обект, но аз имам. Това е една алабстрова скулптура на лъв, който маха, и се плези, няма причина да го харесвам, но това винаги е било моят любим предмет от гробницата, сладък и красив едновременно, и аз включих тези снимки в изложбата, за да покажа пътя, който минава един открит предмет“, посочва д-р Даниела Росенов.
В изложбата може да се види и оригиналната първа страница на вестника, родила мита за проклятието на фараона, което застига всеки, който го обезпокои. „Мумията съществува, проклятието не“, категоричен е проф. Ричард Б. Паркинсън.
А всеки, който иска, може да се докосне на живо до този невероятна изложба в една от най-старите библиотеки в Европа - библиотеката „Бодли“ в Оксфорд.
