Утвърденият журналист и обичано лице от екрана Алекс Кръстева-Стоянова се завръща след майчинство в предаването „Тази събота и неделя“.
„Тази събота и неделя“ е част от моя творчески път повече от 10 години. Сложих една двегодишна пауза. Безспорно интересните хора, с които успяваме да срещнем зрителите, историите, които разказваме, екипът и студиото – разбира се, че ми липсват. Това е тръпка. Смятам, че беше време да се върна. Сега е точното време“, каза Алекс Кръстева.
„Майчинството ме научи какво е безусловна любов – безрезервна и истинска. Научих какво е истински страх. Уча се на търпение всеки ден. Всеки ден си задавам въпроса – справям ли се добре. Няма как да си егоист, когато имаш дете. То всякак зависи от теб. Учиш се как да оцеляваш с много малко сън“, добави тя.
„През годините „Тази събота и неделя“ се превърна в дом за много смислени разговори и вдъхновяващи истории. Всеки дом има нужда от стабилна основа. За мен това е любовта. Затова ми се струва, че е хубаво да говорим за любов. В забързаното време и любовта е станала бърза. Емоциите минават и заминават. Сега ви срещам със Зия Азази. Той е артист с над 30-годишен опит. Представял е спектаклите си по цял свят. Изпълнява дервишки танц. Той е изключително мъдър човек, който се опитва да ни покаже, че можем да излезем от ежедневието“, посочи Алекс Кръстева.
„Танцуващият мъдрец“
Зия Азази не определя себе си като дервиш, а като артист. Името му означава "светлина". Светлината носи чрез танц, който повече прилича на мистичен ритуал.
Според поета философ Руми танцът с въртене около собствената ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото.
- Кой е Зия Азази?
- Роден съм в Турция като част от сирийското малцинство, през 1969 година. Учил съм инженерство. Син съм на шивач от провинцията. Докато учех инженерство, се занимавах и с гимнастика и танци. Опитвах различни неща като съвременен танц, например. През 1994 година се преместих в Австрия, във Виена – за да работя като танцьор. И така, година след година, започнах да се замислям все повече за това какво е танцът за мен, какво е изкуството за мен, как искам да се движа. Това ме накара да търся свое собствено движение. Един ден открих въртенето. Оттогава обединявам Изтока и Запада, миналото и настоящето в своя танц.
- Трудно ли е да го постигнете?
- Трудното е да се предадеш, защото създаваме "балони" в живота си. Искаме да създадем здрава обвивка около себе си, която да наречем личност. Но за да изберем нова посока, трябва да сме готови да се отворим, да премахнем стените, да се предадем. Тази част е трудна. Но веднъж отворите ли вратите, всичко става много лесно.
- Изкуство, религия, духовен път - какво е дервишкият танц?
- Докато учех инженерство, говорихме често за карбона. Карбонът може да има различни форми. Може да бъде антрацит, може да бъде диамант. Независимо от различните форми, това е карбон. Същото е със съзнанието, с духа, със знанието - можем да го наречем по различни начини, да бъде в различни състояния, но основата е една. Аз смятам, че изкуството, духовността – те са близки, роднини са. Това е един и същи дух, но в различна форма, както карбона. В зависимост от начина, по който го преживяваш или изразяваш, може да го наречеш изкуство, духовност или наука.
- Защо решихте да споделите с публиката дервишкия танц? Какво искате да дадете на хората?
- Защото ако останем свързани с миналото, създаваме стабилна основа. И на тази база може да създадем по-добро бъдеще. Ориентът е моят произход. И докато проучвах себе си, осъзнах интереса, който имам към суфизма или към духовността, ако щете. В крайна сметка станах съвременен танцьор, който свърза своите движения с духовните – с въртенето. За да достигнем днес до проекта Dervish in progress.
- А какво търсят хората, които идват на вашите уъркшопове? Какви хора идват?
- Напълно различни хора идват при мен – на различна възраст, с различни професии, пол, минало, социален статус. Винаги питам всеки от тях – защо си тук? Получавам различни отговори, но общото винаги е, че търсят себе си, защото всъщност ние сме изгубени.
- Защо?
- Преди да започнем интервюто, с теб говорихме за скоростта на живота. Животът днес е много по-бърз от преди и изисква взискателност, а нашият организъм е ограничен. Изразходваме цялото си време и енергия, съсредоточени във вътрешните си блокажи, вместо да ги премахнем. А когато нямаме време за себе си, не знаем кои сме. Изгубваме се. В крайна сметка се превръщаме във функционираща част, подразделение или фигура от системата, от играта. През това време духът, който носим в себе си, започва да се обажда, да ни казва – „Здравей, а къде съм аз?“. Тук сме с някаква причина, а прекарваме цялото си време и енергия за нещо друго, а не за себе си.
- Какво се случва с тялото и ума по време на въртене?
- Въртенето е физическо действие, което кара организмът и мозъкът да са максимално заети. В нормалния си живот живеем спрямо гравитацията. В момента стоим на столове - това е основното ни физическо състояние. Когато започнем да се въртим, създаваме центробежна сила, усещаме налягане, триене и започваме да действаме с други физически състояния. Създаваме мултифизична реалност, която всъщност ни е позната от живота ни. Например когато караме кола и завиваме по улиците, усещаме тази центробежна сила. Когато се гмуркаме, усещаме налягането, но не можем да усетим всички тези физически състояния по едно и също време. Във въртенето, получаваме всички тях - заедно. Следователно тялото и умът преживяват мултифизична реалност. Това е предизвикателство за нас. Ако имаме интерес да се научим да се въртим, активираме нови връзки в мозъка си, създаваме различна биохимия. И тук започва трансформацията.
- Лекува ли танцът?
- Ако разглеждаме танца като физическа дейност, категорично лекува. Тялото обича да се движи. За да се движиш, трябва да използваш мускули, кости, системи от органи в човешкия организъм и тялото става по-здраво. Въпросът е какво да правим, когато получим това здраве. Как да използваме това, за да станем по-добра версия на себе си, за да можем да служим по-добре на системата, наречена човечество?
- От какво имаме нужда, за да сме щастливи?
- Щастието е много относително. Понякога един шоколад може да ни направи щастливи, а понякога цяла ваканция не е достатъчна за това. Ако се върнем към човешкия организъм, ако създадем правилната биохимия – наричаме го серотонин, мелатонин, всички тези хормони в правилно съотношение, тялото ни започва да се променя. Винаги давам примера с линията на устните. Тази линия се движи нагоре и надолу, максимално с по 1 см. Когато е надолу – нещата не са добре. Когато се вдига – значи всичко е наред. Затова всичко, което трябва да правим е да държим тази линия нагоре. Това може да се постигне с правилната биохимия. Затова щастието е относително – шоколад, ваканция, прегръдка, знание, представление – всичко може да ни донесе щастие. По-важно от щастието обаче е да оценяваш съществуването си. Да бъдеш в настоящето, да бъдеш тяло, дух, да живееш. Да бъдеш благодарен. Толкова е красиво, но сме го изгубили. Паникьосваме се и бързаме за една фалшива реалност, наречена успех, пари, благополучие. Тогава се изгубваме. Не е въпросът щастието, а да откриеш себе си.
- Къде е Бог във всичко това, за което говорите?
- Бог е навсякъде. Аз, ти, всичко. Всички космически частици, времето. Всичко, което наричаме материя, невидимото, тъмната енергия – всичко това би трябвало да наричаме Бог.
- Какво е посланието ви към всички, които ще дойдат на вашите представления и уъркшопове?
- Моля ви, продължавайте да търсите себе си.
