Каква е тайната на добрия хляб? Не знаем, но знаем къде се пази - в едно кюстендилско село, където един млад мъж ни разказва какво е да си дермендия и хлебар, да мелиш брашно от лимец и да месиш хляб така, както са го правили предците ни преди повече от 100 години.
Сред горите и чистия въздух на село Еремия живее Свилен от няколко години. Тук сам мели брашно, меси и изпича хляб, така както са го правили бабите ни в стари времена.
"Аз работя само и единствено със стари сортове пшеница, не работя с хибридни и модерни сортове. И съм се концентрирал в лимеца, защото той е най-древната култура, която е позната тука, на Балканите. Ето, пипни го, то е много мазно, не е като обикновеното брашно", каза Свилен Класанов.
"Брашното го меля, преди да меся хляб, така, че всичко е прясно смляно, което същевременно носи всичките си ползи от самото зърно", коментира Свилен Класанов.
Тестото за хляба втасва в нощви, каквито са използвали домакините преди много години. Процесът е дълъг и изисква търпение, споделя Свилен.
"Дълъг е процесът, тоест, наистина приготвям кваса два дни преди да меся хляб, така, че смилането на брашно, месенето на тесто и изпичането на хляб ми взима горе-долу два дена", казва Свилен.
Убеден е, че по този начин хлябът става не само вкусен, но и полезен за хората. "Бързият хляб, този с мая, там не е разградена фитиновата киселина и съответно, не е много добре за нашето тяло", коментира Класанов.
Омесеният хляб се оставя да си почине, докато температурата на пещта достигне необходимите градуси за печене.
"Слагам найлон и сега ще ги преместя в другото помещение и след 40 минути-час са готови да влизат да се пекат", разказва още той.
В съвременния свят, когато много професии са под заплаха от замяна от изкуствения интелект, Свилен е спокоен за своят занаят.
"Няма как да ме замени изкуственият интелект, за голямо щастие. Няма как да разбере, как да се мели брашно, кога зърното е добро за мелене, кога не е, изобщо…да пипне тестото. Няма как изкуствения интелект да замени хлебаря", казва Класанов.
Старите пещи, на които днес пече хляб са онова, което привлича Свилен именно тук, в Еремия, преди няколко години.
"Това е по-малката пещ, която заварих тука на място. Тя е по-нова, съответно направена е от червена тухла и е за 9-10 хляба. Като по-голямата пещ отвънка е старата пещ, тя е на поне 100 години и в нея мога да пека 30 хляба. Аз де факто, като видях пеща и плевнята и си казах-това е мойто място", казва Свилен.
От пръстта на полето до бухващото тесто, което да предава на огъня, има дълъг път и Свилен го изминава отново и отново. Защото паметта е и повторение.
Дерменджията се заселва в село Еремия в търсене на спокойствието и загубената връзка с традицията. Освен че намира всичко търсено, Свилен успява да го предаде и на онези, попаднали в Еремия, пред нощвите или пред старата селска пещ на майстора.
Тук, сред природата и край старата пещ Свилен често посреща гости, които учи как се приготвя хляб. Гостуват му и баби от района, с които заедно приготвят традиционен кюстендилски зелник и пазят традициите живи и ги предават на следващите поколения.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
