Трудовият стаж на Василка Николова от село Долистово започва в детската градина. Последният ѝ трудов стаж е като кмет на селото. За нея носталгичната разходка из училищните коридори става все по-опасна с всеки изминал ден.

Снимка: bTV

„Училището затвори 2004 година поради липса на деца. Паднали тавани, счупени стъкла. Спомени прекрасни от времето, но сега вече са лоши спомени“, казва Василка.

Снимка: bTV

А на черната дъска в класната стая все още стои изписано последното послание на детските гласове, някога изпълвали училището.

Снимка: bTV

„Дано и следващите ученици да са добри като нас! Да пазят стаята чиста и уютна. Пожелаваме ви всичко най–добро!“

    - Учениците от 8. А клас, 15 юни, 2004 година

Снимка: bTV

Мрачна просветна картина от над 1000 селски училища у нас, които и тази година не приеха нито един ученик, но се превърнаха във фокус на проекта "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина", представящ България на Венецианското архитектурно Биенале за първи път от 15 години.

„Идеята дойде от основната тема на Биеналето и демографските процеси, които се случват там. Всъщност, обръщайки се към България в този контекст, видяхме, че процесите са обратни. Населението ни намалява и остават големи обезлюдени територии, което за нас беше интересно“, каза арх. Борислава Вълкова.

Снимка: bTV

Благодарение на арх. Вълкова и нейния екип няколко чина, един гимнастически уред, две катерушки и библиотека от миналия век потеглят с гондола до историческата опера на изложението.

Снимка: bTV

„Обиколката на търсене попаднахме на доста интересни гледки, някои училища са абсолютно разграбени, но други са запазени, там кабинетите стоят така както са били оставени - застинали във времето. Да абсолютно, една такава капсула, която си седи“, обясни тя.

Огромният изоставен сграден фонд е в основата на начина, по който главният куратор на проекта арх. Борис Тикварски представя проблема.

Снимка: bTV

„Всъщност майка ми е бивш преподавател по български език и литература. Темата ми беше интересна и от тази гледна точка, когато търсихме елементите, тя помогна. Смятаме, че това е архитектурният образ на една сурова статистика - силна метафора за част от процесите, които се случват в България“, посочи той.

Основен участник в изложбата е и белгийският фотограф Александър Дюмаре. През последните осем години той обикаля България и изследва следите от човешко обитание, които остават след напускане на дадени обекти.

„Първото нещо, което бива изоставено в едно село, е училището, а в недалечното минало то се е намирало в центъра на обществото. Видях много от училищата и отвътре, защото в повечето случаи вратата е просто отворена, никой не се грижи за тях и хората могат да ги използват просто за дървесина в печката. Разбира се в мен възниква носталгия, но преди всичко това е документален проект, а като такъв той дава малко или много портрет на хората, които живеят в страната“, подчерта той.