До 70 процента достигна зимната смъртност при пчелите в България. Само за 2024 г. броят на стопанствата с пчелни семейства е намалял със 7,7% спрямо предходната година. А по данни на Министерството на земеделието за последните 6 години една четвърт от пчеларите са се отказали от производството на мед.
Намаляването на пчелните популации не е само екологичен проблем, а и икономически, който засяга устойчивостта на селското стопанство и биоразнообразието и в България.
„Ако пчелите нямат възможност да съберат достатъчно запаси за зимния период или недостатъчна паша, за да създадат добро и здраво семейство, те могат да загубят силата си и възможността да оцеляват. Фактът, че днес е слънчево и топло, а преди няколко дни беше 2 градуса – тези резки смени шокират природата и пчелите“, обяснява Владимир Василев, съосновател на фондация „Истински мед“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Делчо Андреев от Хасково е потомствен пчелар, който наследява от баща си 10 кошера и постепенно ги разраства до 120. До миналата година, когато губи почти всички.
„Миналата пролет ме застигна синдромът на празния кошер, останах с 20, към днешна дата имам 50 пчелни семейства“, разказа той.
Според Делчо причината пчелите да измрат са пестицидите, с които земеделците пръскат.
„Здрави, силни семейства на пролетта вече ги нямаше, нямаше ги вътре в кошерите. От натравяне беше, безразборното пръскане и вноса на пестициди от други страни с нерегламентирано качество и недоказан произход. Има платформа, която предупреждава, но не всеки земеделски производител, особено по-малките, качва информация в тази платформа“, разказва Делчо Андреев.
Затова от института по биоразнообразие към БАН съветват селскостопанските производители да уведомяват лично пчеларите от даден регион, че ще се извършва такова пръскане, за да приберат пчелите за известно време.
„Винаги им смъртност, поради влиянието на патогените, замърсяването, използването на пестициди в селското стопанство. Много често стопаните си купуват пчели майки и развиват кошери с повишен добив, оно са еднотипни и това води да намаляване на генетичното разнообразие. Пчелите, които имаме на територията на нашата страна, тези които традиционно са се гледали тук, те са сравнително адаптирани към местните условия и въпреки че имат по-малка производителност, често са по-резистентни на различни стресови условия на средата“, обяснява доц. Бойко Ноев.
А през последната реколта Делчо вади около 800 килограма мед. Заради ниските изкупни цени, пресмята, че производството му струва е по-скъпо от крайния продукт. Според него това е и причината много производители да се отказват от този поминък.
„Разходите в пчеларството със всяка година се увеличават –восъчни основи, рамки, телове за восъчните рамки. Просто любовта към пчелите остана в нас, за да продължим“, казва пчеларят.
„Всъщност в природата всичко е свързано, всичко е кръговрат, когато промениш един малък аспект от него и си мислиш какво толкова може да стане, след няколко години виждаш, че рухват цели екосистеми“, предупреждава Владимир Василев, съосновател на фондация „Истински мед“.
По темата работи и Мария Георгиева.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
