В Турция учени от университета Билкент в Анкара са разработили система, базирана на нанотехнологии, която диагностицира COVID-19 за 10 секунди с 99% надеждност. За това съобщава „Анадолската агенция“. В съобщението се казва още, че иновацията се очаква да измести PCR тестовете в бъдеще.
Въпреки строгите мерки, южната ни съседка продължава да има голям брой заразени с коронавирус. Как това се отразява на най-емблематичните лица от турските улици - чистачите на обувки? И ще изчезне ли техния занаят?
Преди 43 години Гизгин грабва четката за обувки и започва да работи по кипящите от живот истанбулски улици.
„Имам това наследство от баща ми. Отгледан съм, благодарение на този занаят. Сега аз изхранвам семейството си по този начин“, разказва Гизгин.
Изкуството става популярно в началото на XX век по целия свят, когато започват да се произвеждат и първите продукти за блясък на обувките. По-късно се превръща в шанс за стотици бедни семейства да платят образованието на децата си.
„Когато бях малък, исках да стана футболист. Родителите ми нямаха възможност да подкрепят мечтата ми. Започнах да изкарвам парите си сам. Не станах футболист, но си казах, че ще работя така, че да сбъдна мечтите на децата ми“, казва Гизгин.
В западния свят професията е почти изчезнала, но в Турция традицията е жива. Чистачите на обувки в Истанбул са част от атмосферата на града. Те са много добри в работата си и ако човек им се довери, те ще направят така, че да се огледа в обувките си.
Известни са, обаче и с капаните, които залагат по улиците. Изпускат четките си точно пред нищо неподозиращите туристи и когато любезният турист вдигне четката, те започват да предлагат блясък за обувките в знак на благодарност. Гизгин казва, че се усеща силно намалелият брой на туристите. Заради пандемията, професията му е застрашена.
„Работата ми много намаля. Понякога улиците са напълно празни, понякога оставам изненадан от обратното. Опитвам се да избирам местата, на които въпреки ситуацията винаги има хора, като това тук“, казва чистачът на обувки.
Цената на блясъка варира между 50 и 100 турски лири. На ден Гизгин има по десетима клиенти. Казва, че никога не съди за хората по обувките им и че никога не би сменил работата си. Не се страхува от вируса и вярва, че следващата година ще е по-добра.
„Това тук е моето изкуство, това съм аз“, казва Гизгин.
А по света на професията са посветени няколко филма и няколко песни. През 1956 г. Джони Кеш пуска "Гет ритъм", посветена на живота на момче, което чисти обувки. Песента става хит.
На 9-годишна възраст пък Джеймс Браун, наричан „кръстникът на блус и соул музиката“, работи точно това. През 1993 улица в Аугуста, Джорджия, е преименувана в негова чест на бул. „Джеймс Браун“.
Пътят към върха и за двамата бивши президенти - на Бразилия и Перу, започва от придаването на блясък на обувките.
