Светът на сценографията впечатлява зрителите с магнетизъм и емоционално въздействие, но създателите му често остават скрити зад блясъка на театралната сцена.

Макарите на Отело движат Венеция и... световния театър

Според сценографа Мира Каланова, първото, което публиката вижда, е декорът. Но как идеите за него се превръщат в своеобразен герой в театралните постановки?

Вече повече от 20 години работата на Мира Каланова докосва публиката и неподражаемият ѝ почерк лесно може да бъде разпознат при сценографиите ѝ.

Нейно дело са декорите на постановки в Народния театър „Иван Вазов“ като „Народът на Вазов“, „Моби дик“, „Бащата“, както и представленията „Коприна“ и „Одисей“ в Драматичен театър Пловдив. Пътят на сценографията води Мира до нелеката задача да създаде необикновения свят за героите в „Народът на Вазов“.

„Успоредно вървят четири истории, плюс Иван Вазов, който е в дома си. Трябваше така да направя пространството, че хем да имаме екстериор, хем да е много динамичен, хем да има възможност, имаме каруца по автор и тя е много важна“, разказва Мира Каланова.

Внезапно почина 25-годишен български актьор

„Всъщност имаме една гора, която е изпепелена от бомбардировките и от горещото слънце. Декорът не е долу застопорен на сцената, а виси. Той е като една кинетична голяма инсталация. Гледах много снимки от военни действия от такива полеви съоръжения по време на тези войни и всъщност там, понеже те са през лятото, по-голямата част от времето има изпепелени полета и в далечината винаги се виждат планини или гори“, добави още тя.

Снимка: bTV

 

В сценографията на представлението „Коприна“ за Мира е особено важно да пренесе атмосферата от романа на Алесандро Барико на сцената, за да я усетят и зрителите.

Сава Лолов: Нейната усмивка преглъщаше цялата българска душа

„На мен много ми се искаше някак си този свят, който е на автора, по отношение на финия разказ, нещо, което си го усещаш като мараня, като хлад, като повей и да остане в спектакъла. Там беше важно да имаме различни текстури, много фини, много нежни, за да може светлината наистина да трепти и да не се удря грубо никъде, за да може да диша пространството. Има едни игри с дълбочината, които бяха важни, за да може колкото повече вървим към финала на историята, пространството да става все по-дълбоко“, обяснява Мира Каланова.

Сценографията изисква отдаденост, на която Мира Каланова учи и студентите си в НАТФИЗ.

 

„В нашата работа една рисунка не стига, три рисунки не стигат и десет не стигат. Всъщност е много важно да не се отказваш, да осмисляш идеите си в поредица от рисунки, защото първо така виждаш как мислиш. Ако не можеш да нарисуваш една идея, тя не съществува“, споделя още тя.

Целия разговор вижте във видеото.