Светът на сценографията впечатлява зрителите с магнетизъм и емоционално въздействие, но създателите му често остават скрити зад блясъка на театралната сцена.

Според сценографа Мира Каланова, първото, което публиката вижда, е декорът. Но как идеите за него се превръщат в своеобразен герой в театралните постановки?

Вече повече от 20 години работата на Мира Каланова докосва публиката и неподражаемият ѝ почерк лесно може да бъде разпознат при сценографиите ѝ.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Нейно дело са декорите на постановки в Народния театър „Иван Вазов“ като „Народът на Вазов“, „Моби дик“, „Бащата“, както и представленията „Коприна“ и „Одисей“ в Драматичен театър Пловдив. Пътят на сценографията води Мира до нелеката задача да създаде необикновения свят за героите в „Народът на Вазов“.

„Успоредно вървят четири истории, плюс Иван Вазов, който е в дома си. Трябваше така да направя пространството, че хем да имаме екстериор, хем да е много динамичен, хем да има възможност, имаме каруца по автор и тя е много важна“, разказва Мира Каланова.

„Всъщност имаме една гора, която е изпепелена от бомбардировките и от горещото слънце. Декорът не е долу застопорен на сцената, а виси. Той е като една кинетична голяма инсталация. Гледах много снимки от военни действия от такива полеви съоръжения по време на тези войни и всъщност там, понеже те са през лятото, по-голямата част от времето има изпепелени полета и в далечината винаги се виждат планини или гори“, добави още тя.

Снимка: bTV

В сценографията на представлението „Коприна“ за Мира е особено важно да пренесе атмосферата от романа на Алесандро Барико на сцената, за да я усетят и зрителите.

„На мен много ми се искаше някак си този свят, който е на автора, по отношение на финия разказ, нещо, което си го усещаш като мараня, като хлад, като повей и да остане в спектакъла. Там беше важно да имаме различни текстури, много фини, много нежни, за да може светлината наистина да трепти и да не се удря грубо никъде, за да може да диша пространството. Има едни игри с дълбочината, които бяха важни, за да може колкото повече вървим към финала на историята, пространството да става все по-дълбоко“, обяснява Мира Каланова.

Сценографията изисква отдаденост, на която Мира Каланова учи и студентите си в НАТФИЗ.

„В нашата работа една рисунка не стига, три рисунки не стигат и десет не стигат. Всъщност е много важно да не се отказваш, да осмисляш идеите си в поредица от рисунки, защото първо така виждаш как мислиш. Ако не можеш да нарисуваш една идея, тя не съществува“, споделя още тя.

Целия разговор вижте във видеото.