Преди 100 години близо до София е построена малка, но изключително красива едноетажна сграда. Тя била във виенски стил и с богати орнаменти по фасадата. Днес от красотата на сградата няма и следа.
Царската гара е построена през 1910 г. във виенски стил от цар Фердинанд. Години по- късно – цар Борис III я разширява, като построява и страничните крила. От нея тръгвало теснолинейно влакче, водещо към двореца „Врана”.
На гарата са посрещани велики исторически личности. От нея цар Фердинанд напуска в изгнание България завинаги, а няколко години по-късно от същото място цар Симеон II и неговото семейство напускат страната.
Някога красивата сграда е имала салон чакалня с две странични помещения, арковидни прозорци и богата орнаментика по фасадата.
През 2008 г. се правят опити Царската гара да бъде съборена. Кметът на село Казичене Антон Владимиров подема инициативата гарата да стане паметник на културата година по-късно. Въпреки това –
10 години по-късно сградата се руши.
След като темата за реставриране на сградата е била повдигана многократно в публичното пространство, от гражданско сдружение съзират прокуратурата през 2017 г.
През януари стана ясно ,че Националната компания по железопътна инфрастурктура (НКЖИ) е взела решение за ремонт на гарите „Казичене”, „Искър” и „Подуяне”, но не и на Царската гара.
От НКЖИ обясниха, че теренът, върху който се намира гарата е тяхна собственост, но самата сграда не е тяхна отговорност. Областният управител Николай Пехливанов твърди, че ангажимент за опазване и управление на сградите, които са паметници на културата, имат общинските администрации в лицето на кметовете или Министерството на културата.
От Министерство на културата отговориха, че „няма предоставени права за управление върху обекта”.
