Какво може да те накара да изоставиш корпоративния свят и сигурната месечна заплата за това да тръгнеш по пътя на здравето - но не само на своето, а да помагаш и на другите да го намират.
И какво кара едно нежно момиче да избере спорт като кросфита - разказваме за Цвети Константинова и нейния "Рестарт".
Как стигна дотук? Какво беше началото? Каква беше първата ти работа преди да станеш треньор?
– Може би 23-24-годишна отидох на стаж при една моя приятелка в една рекламна агенция. Аз маркетинг не съм учила, но им казах „Аз искам да дойда на стаж при вас“. Научих много. В рамките на година и половина изградих знания, професия. Станах специалист по дигитален маркетинг. След агенцията започнах да работя в трейдинг компании – станах тийм лидер, оглавих си екип. Бях доста обсебен, живеещ в офиса човек, който отива рано и си тръгва късно и спортът изобщо не фигурираше в моето ежедневие, ама никак. Близо 4 години съм работила в тази компания, след това смених, преместих се в друга, австралийска трейдинг компания, тук имаха локален офис. CV-то добре беше започнало да се строи, развиваха се нещата. Докато в един момент не ми съкратиха екипа, защото решиха, че искат да се локализират в Австралия. И на мен това ми дойде добре дошло, защото вече бях започнала да се замислям за посоката на тренировките.
– Известно време преди да се случи това въпросно съкращение истински си представях и исках да се преориентирам, но нямах смелост. Самата работа като естество на работа никога не ме е вълнувала истински. Виждала съм колеги, на които наистина им е интересно и в свободното им време продължават да се развиват в сферата, в която работят. Слушат подкасти, четат. За мен е било по-скоро като задължение, аз винаги съм се справяла добре, защото съм отговорна. Искала съм да виждам резултати, аз съм резултатно ориентиран човек. Дигиталният маркетинг има нещо общо с кросфита – винаги има измеримост. Винаги измерваш това, което трябва да постигнеш – дали трябва да постигнеш Х брой продажби и да се вместиш в даден бюджет – това ти е основната цел и ти за това се бориш. В тренировката имаш Х време, в която трябва да вместиш Х повторения и ти е цел да ги гониш. Това е нещо, което ми се препокрива като тръпка.
– Но сега това, което ми се случва, влизайки в новото ми начинание да тренирам хора е истинско удовлетворение от това, че върша нещо полезно. Корпоративният свят никога не ме е привличал, защото ми се струва много фиктивно всичко, което се случва там. А и днес съм там, утре ме няма, няма никакво значение, незаменими хора няма. Докато работейки едно в едно с хора, виждам как те са доволни, че са постигнали нещо. Те са благодарни, че съм отворила някакво ново виждане как могат да гледат на себе си.
– Спомням си първия момент, в който не разчиташ вече на заплащане от другаде освен от новото начинание и винаги съм си мислела, че това ще ме притеснява, не за друго, а защото аз така съм си свикнала, не съм материалист, но съм със съзнанието, че трябва да се изкарва, каквото ще да е. Бачкатор съм си. И си спомням много добре момента, в който си казах „От този месец вече изцяло зависиш от това, което си захванал! Я, да видим какво ще стане!“ и не бях притеснена и потръгна много по-добре, отколкото очаквах. Тъй като моето занимание е разделено на две – в кросфит зала водя групови тренировки като сертифициран треньор и в друг фитнес си водя персонални тренировки.
А ти самата как избра първоначално именно кросфита?
– Както избрах и маркетинга, просто приятелка дойде. Никога не съм гонила нещо целеустремено преди то да се е блъснало в мен по някакъв начин. Като се сблъска в мен и започвам да се развивам. Истината е, че една приятелка беше изкарала този курс за начинаещи. Развяваше там една диплома супер доволно и ние шест девойки тук се изсипахме на курса за начинаещи. Пресяхме се, но две-три останахме по-сериозни и се занимаваме доста активно с това.
А кой ти беше първият треньор и кои ти бяха най-трудните упражнения в началото?
– Първите ми треньори са си тук и сега. Коко Атанасов, който доста се е постарал да говори бавно и спокойно с мен, защото на мен ми отнема време. Не разбирам от раз. Определено не съм от тези хора, които виждат нещо и могат да го повторят. На мен ми изглежда напълно неразбираемо и просто не знам какво се случва.
Как човек може да разбере, че прави правилната тренировка за себе си?
– Правилната тренировка е тази, която успява да те предизвиква, но не те счупва. Излизаш тонизиран, осъзнат, усещаш тялото си живо и съзнанието си освободено. Защото това е много голям фактор, много хора разчитат на това нещо и като терапия. Чисто ментална. Нервната система има нужда от спорт, от движение.
Теб как те промени спортът физически и психически?
– Физически ме промени драстично. Когато започнах, бях 45-46 кг, доста слабичка и в момента съм 50-51 кг., но съм качила само мускул. През тези години, в които съм тук в чисто житейски план се случиха доста неща, имах доста тежки загуби. Имах много трудни периоди. И ако не беше спортът, тези тренировки и общността, която се формира около тези тренировки – със сигурност нямаше да мина през всичко това. Спортът ме научи на здрава психика. Животът е като тренировка, понякога е супер приятна, понякога е изключително трудно, един елемент ще се прелее в друг, ще се върнеш там, където си бил и трябва да постигаш и да гониш.
Би ли се върнала отново на старата ти работа?
– За момента съм доста категорична, получавала съм доста предложения и на интервюта са ме канили, но за момента – не. Аз съм много в началото на това, което съм захванала.
В момента уча, в частен спортен колеж съм записала. Предстоят ми още други обучения, имам толкова много да се развивам още и да видя какво ще стане. Аз самата тепърва стартирам.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
