В рубриката „Рестарт“ разказ за семейство, избягало от войната в Украйна и дошло в България по случайност. Тук обаче се оказва бъдещето им и началото на успешен бизнес.
С какво нашата страна успява да създаде благоприятна среда? И какво е да започнеш живота си отначало на ново място?
Без език, без доходи, без дом, в страх и стрес от преживяното, но със силно желание за живот, което надмогва всички трудности.
Двамата пристигат в България веднага след като започва войната.
„Не бяхме избрали къде да отидем. Случайно беше. Просто приятел на наш приятел живееше тук“, разказват двамата.
И до днес те не разбират как се случило всичко.
„Аз дори и сега не разбирам какво се случи. Бях извън Украйна по това време. И не съм почувствал това, което са изпитали те там. Представям си само този първи ден, прекаран в мазето. Това е истински ужас“, казва Александър.
„Тогава разбрах, че мога да карам 15 часа, без да спирам и 3 дни без да спя. И също че малката ми кола може да се превърне в миниван за три семейства, да прекося няколко държави. Сега вече съм спокойна, но паметта ми поддържа този спомен жив“, споделя Людмила.
В началото спят на хотел, после намират и жилище.
„Намерихме голям апартамент да вземем под наем, защото общо сме 10 души трите семейства, с много деца сме. Не искахме да живеем отделно. Трябваше да намерим къде да учат децата ни. Тогава Американският колеж в София ги прие безплатно. Те само минаха изпитите им“, разказва Людмила.
„В тази ситуация губиш всичко. Защото идваме тук без работа, без нищо. Буквално животът ти започва отначало. Затова беше от голяма помощ поне да можем да се справим с обучението на децата“, добави Александър.
В един момент те разбират, че ще останат в България.
„Труден беше този процес. Тогава все си мислехме - Хайде още един месец и тогава се връщаме, хайде още един месец, искахме да се върнем към нашия си живот. Но по едно време си дадохме сметка, че времето лети, парите летят. Осъзнахме, че трябва да изкарваме пари, за да оцелеем. Това се случи някъде след 6 месеца, когато решихме отново да мислим за мечтата ни. Още преди си бяхме казали, че искаме да започнем собствен бизнес и да отворим пекарна в Украйна. Това беше преди пандемията. Отложихме тази идея. После пък започна войната. Когато разбрахме, че ще се наложи да останем тук за по-дълго, отново се върнахме към мечтата ни“, разказва Александър.
Така създават пекарна.
„Трябва да кажа, че моята майка правеше много хубави сладкиши. Много ми харесваха и аз много научих от нея. Затова, когато решихме, че ще отворим пекарна, решихме, че тук ще правим такива канелени ролца, каквито аз помня от нея. И тогава ѝ се обадих за съвети и рецепти. Исках да са вкусни като нейни, затова имаме и тази заигравка в името, че са „на мама“, споделя Людмила.
Вижте още за невероятната история на Александър и съпругата му във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
