Случвало ли ви се е безразборно да посягате към храната и да се тъпчете, без да сте гладни или да го правите от скука. Това е емоционално хранене.
„Повечето хора си мислят, че неприятните емоции основно водят до такова емоционално хранене. Много по-лесно е да сдъвчем парче пица, отколкото човека, метафорично, отсреща, който ни е ядосал. Много често обаче хората се хранят от скука. Интересното е, че се храним и от хубави емоции. Храната е свързана с всички рождени дни и празненства и тогава много често се случва да преядем“, обясни в "Тази неделя" психологът Деница Анастасова.
„Физическият глад се появява постепенно. Започваме да усещаме в един момент как ни къркори стомахът, как леко ни пада енергията, как се изморяваме, концентрацията намалява. Тогава всичко, което бихме могли да хапнем - дали ще са зеленчуци, ядки - би могло да задоволи нашия физически глад. Докато при емоционалния глад той се появява изведнъж. И се появява като идея в главата - че искаме нещо конкретно да си хапнем - може да е чийзбургер, може да са конкретни бисквитки. И ги искаме точно сега и на момента“, казва още психологът.
„Има т. нар. "комфортни храни" - те невинаги са нездравословни, но обикновено са богати на въглехидрати, захари и мазнини. По този начин се активира системата за възнаграждение в мозъка и изпитваме удоволствие, синтезира се допамин и сме много по-склонни да повторим това поведение, тъй като ни успокоява и ни носи удоволствие“, обясни Деница Анастасова.
„Човек страда от ниска самооценка, страда от това, че не се харесва. Това може да повлияе върху връзките, които има в живота си, отделно може да има и здравословни проблеми. Далеч отвъд естетическото е проблемът с емоционалното хранене“, уточни тя.
По думите ѝ проблем е и когато това е единственият или основният начин, по който се справяме с емоциите си и накрая сме с проблем с емоциите, който не сме решили, и с проблем с теглото, който е в добавка.
Според нея, ако установим, че се храним предимно емоционално, е хубаво да си водим дневник, в който да записваме начинът, по който се чувстваме плюс съответно какво и кога ядем, и след това какво и как се чувстваме след като сме се нахранили. Също така да намерим по-здравословни начини да се справим с емоциите си.
„Много е важно да няма строги и твърди правила относно храненето, защото това учи да не слушаме тялото и сигналите, които то ни дава. Тежките разговори да не ги провеждаме на масата, а да оставим друг момент за тях. Да не използваме храната като средство за манипулиране на поведението - да наградим детето, че е получило шестици със сладолед. Далеч по-добре е да използваме друга приятна активност, с която да наградим детето. Както и да не наказваме децата с храна - храната е базова човешка нужда и може да има сериозни последици ако я използваме по този начин“, посъветва Деница Анастасова.
