"Преди се тръгваше като на „кръстоносен поход“, сега палим колата в петък привечер и след няколко часа сме на морето", каза в предаването „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.

На почивка: Къде и как можем да получим медицинска помощ?

„Усещането за почивка през последните няколко десетилетия е коренно различно. Аз бих казал, че не се е сменило едно време с друга – смениха се цели епохи“, поясни той.

Проф. Стоянович описа подготовката за море преди 30-40 години като някакво епохално събитие.  

„В края на 70-те и началото на 80-те година на миналия век, когато се тръгнеше на море, човек имаше усещането, че се организира кръстоносен поход. Опакова се багаж – все едно семейството се изнася в Алжир за няколко години. Набавят се провизии. Децата получават спазъм на мозъка от очакване. Жената се чуди дали да си навие ролките и къде е сложила банския си, в който така или иначе не може да влезе. А мъжът се разкъсва между тава дали да пие още две мастики, или да отиде да напомпа още малко гумите“, разказа той.

Защо Черно море е с тюркоазен цвят?

Според него сега този процес изглежда по коренно различен начин.

„В петък следобед, по време на последното кафе в офиса, решаваме да отидем до Созопол или до Несебър. Палим колата и тръгваме – все едно отиваме с трамвая до Семинарията. Съвсем друго е времето вече“, поясни той.

Историкът смята, че има нещо симпатично в това да се наеме къща на морето, вместо да се отиде в голям хотел на първа линия. Той намира в това една добра тенденция.

С деца на море: Кои са най-подходящите плажове за малчуганите?

Проф. Петър Стоянович коментира и т.нар. почивка във ведомствена станция.

„Цялото предприятие се наблъскваше в една почивна станция. Все едно си в предприятието, но имаш два пъти по три часа, в които можеш да се изкъпеш. Обедното напиване е същото. Привечер отново има скандали между колегите. Сутрин виждаш едни и същи подпухнали хора, които се лутат между закуската и кафето“, каза той.

Внимателно в морето: С два трагични инцидента започна летния сезон

Допълни още, че някога е имало станция за баровци, както и такива за простолюдието, защото държавата е била построена върху идеята за „равни и по-малко равни“.

„Никъде по света няма еднакво за всички. Трябва да има избор – дали да отидеш на море, или да отидеш на планина, къде точно да отседнеш, колко точно да платиш, дали да пътуваш до Гърция, или да останеш на родното Черноморие“, категоричен е историкът.

Продължи да четеш