"Има неща, за които не можем да постигнем съгласие, но за 90% можем и ако се съсредоточим върху тях, ще живеем в споделено общество и в мир".

Думите са на Даниел Шамовиц, президент на университета Бен Гурион - основното висше учебно заведение в Южен Израел, в сърцето на пустинята, на километри от Ивицата Газа.

Там все още чакат да се завърнат живи и здрави техни възпитаници след атаката на 7 октомври.

В разгара на мащабните протести в Израел и откритите шест тела на заложници през изминалата седмица, Виктория Петрова разговаря с Даниел Шамовиц за това защо е трудно разбирателството между евреи, араби, християни и мюсюлмани да напусне пределите на университета и да се настани в светите земи.

Обявихте 24-часово затваряне на университети. Защо, какво е посланието Ви?

Даниел Шамовиц: Всички университети в Израел решиха да обявят едногодишна стачка, за да призовем правителството да направи всичко възможно да освободи заложниците. Преди 48 часа разбрахме за трагичното убийство на шестима заложници. Това убийство е 100% отговорност на терористите от „Хамас“. Застреляни са в тила, екзекутирани от терористите, които са ги държали. Същевременно не бива да забравяме, че единственият начин да се върнат повечето ни заложници живи е чрез преговори. Призоваваме правителството да направи всичко възможно да гарантира, че заложниците ще се приберат живи, а не в ковчези.

Причината да го направим, като ректори на университети, е, че нашите студенти са платили прескъпо от началото на войната на 7 октомври – 75 души от академичния ми състав са убити при нападенията на „Хамас“. Повече от 10 бяха взети за заложници, като двама все още са заложници. Шестима прекрасни млади бяха убити, двама от тях – студенти в университета. Нашата отговорност като ръководители в академичните среди е да направим всичко възможно да защитим студентите си.

Университетът Ви е близо до Ивицата Газа, нали?

Даниел Шамовиц: Да, на 40 километра.

В момента страхувате ли се от нещо?

Даниел Шамовиц: О, не, не. Ако дойдете около университета сега, ако посетите Беер Шева – въобще, ако дойдете в Израел сега, не бихте разбрали, че се води война в Газа. Въобще не бихте го усетили освен ако не слушате новините. Хората са по кафенетата, на плаж, студентите си полагат изпитите. Но някои от тях, една студентка по медицина тази сутрин се яви на изпит по патология, след което се върна при резервното подразделение в центъра на Газа, където служи като медик.

Тъй като университетът Бен Гурион е истинско средище на десетки млади хора от различни религии, общности - възможен ли е такъв живот, разбирателство по вашите земи и извън университета?

Даниел Шамовиц: Първо, това е далеч отвъд правомощията ми. Аз съм само ректор на университет. Но мога да кажа, че при нас имаме близо 20 000 студенти, 15% от тях са араби, мюсюлмани, християни, евреи. От тях близо 700 са бедуински араби, живущи тук, в региона на пустинята Негев. Ако погледнете бедуинските араби, например. На 7 октомври първите жертви, първите смъртни случаи в Израел, са на две бедуински момичета, които били изпепелени в домовете си от ракетния огън. Един от служителите ни, които беше резервист, Ахмад Абу Латиф, е убит в битка в Газа. Така че опустошението не подбира евреи или не.

Същевременно съзнаваме, че много от бедуинските ни студенти имат роднини в Газа, които страдат в момента. Бихте си помислили, че изминалата година в университета е била много напрегната, с много политически проблеми, а тя беше може би най-спокойната ни година досега. И еврейските, и арабските студенти разбират, че живеем в споделено общество. Приемаме факта, че не сме на едно мнение за всичко, че има неща, за които не можем да постигнем съгласие, но за едни 90% може да сме единодушни. Съсредоточаваме се върху тези 90%, за да имаме споделено общество.

Продължи да четеш