В сряда, на 238 ден от военния конфликт в Украйна, руският президент Владимир Путин изненада света отново като обяви военно положение в новоанексираните от Украйна територии.
С всеки подобен ход, въпросите около случващото се зад кулисите на Кремъл се увеличават, а отговорите изглеждат все по-непредвидими.
На прага на една несигурна зима следва ексклузивен анализ с икономиста и бивш съветник на Путин, Константин Сонин.
Той е руски икономист и професор в Чикагския университет. Завършва докторантура в Московски държавен университет, където от 2009 г. е професор по икономика и ректор на висшия икономически институт към него. Публикува във водещи академични списания, колумнист за Ведомости и The Moscow Times.
Почетен член на научния съвет към Министерство на образованието на Руската Федерация. За приноса си в развитието на руската икономика е награждаван с почетен медал лично от президента Владимир Путин, а 8 години поред е в челните позиции в класацията за най-добри икономисти на руската научна академия. До март 2022г. продължава да преподава в Москва, но поради острата си реакция срещу инвазията в Украйна е принуден да подаде оставка и се мести за постоянно със семейството си в САЩ.
Господин Сонин, като един от видните икономисти на Русия, предупреждавате за инвазията в Украйна много преди тя да се случи
Защо Путин реши да започне войната, кои бяха видимите знаци?
За мен нито за миг Путин не блъфираше за предупрежденията му за войната с Украйна, това е един дълъг път от негова страна, обмисляна и планирана цел. Голямата грешка дойде от другаде, според мен държавната руска администрация, самият парламент като основни институции бяха в състояние да предотвратят един лидер да вземе самостоятелно решение за военни действия, но не го направиха. Видимо беше това институционално объркване. Когато Путин дойде на власт, Русия от една страна имаше мнозинство на опозицията в парламента, а от друга стоеше самата президентска администрация. Според мен това беше много по-активна управленска структура. Това, което Путин направи, е да забрани свободното избиране на горната камара в парламента. В допълнение голяма част от хората, които финансираха опозиционните партии, бяха изпратени в затвора или екстрадирани. С много мои колеги - политически учени и икономисти -започнахме да предупреждаваме за очакваните последици от така създадените държавни структури. Последва разрушаване не само върху политически наострените медии, но и върху т. нар. бизнес медии. Именно бизнес медиите са тези, които се занимават с корупция, бизнес тенденции, информират за икономическия растеж и развитие. Беше трудно да обясня до какво може да доведе всичко това и останах неразбран. Но всичко, за което предупреждавах стана реалност.
Ако се върнем назад в историята, как този тип диктаторско управление повлиява на икономическото състояние на дадена държава?
Има и такъв тип диктаторски управления, които повлияват добре на икономиката, например в Сингапур, или Южна Корея, но има и примери на големи провали. Ако погледнете големите кризи на 20. век, когато хората умират от глад, това не се случва в демократични парламентарни структури. Особено в патерналистическите диктатури. Често се наблюдава наклонност към самоунищожение чрез военни действия. Пример за това е Аржентина в средата на 70-те, когато нападат Фолклендските острови, видимо нападение срещу Великобритания. Решението на Путин да започне война срещу съседна държава е същото, както когато Саддам Хюсеин решава да нападне Кувейт, или Хитлер да окупира Чехословакия през Полша. Никой никога не се е съмнявал какъв ще е изходът. Разбира се има много хора около Путин, дори мисля, че мнозинството от хора около Путин, в частност министрите от кабинета му - са против войната. Те предпочитат Путин да го няма. Войната да свърши, войските да се оттеглят, да започне постепенно договаряне, но проблемът е, че те не са обединени в действията си. Не се определят като обект на политически решения. Чувстват се малки и незначими.
А чувстват ли се значими руските милиардери в държавата си?
Милиардерите в съвременна Русия се делят на такива преди и след началото на войната. Някои от тях са приятели на Путин, например от ФСС (Федералната служба за сигурност). В същността си те не са бизнесмени, нямат опит в тази сфера. От друга страна са милиардерите със собствен бизнес. Създават частни предприятия, развиват технологичен бизнес и инвестират в западни държави. Вторият тип бизнесмени не се противопоставят постоянно на Путин. Разбира се, че те биха предпочели друг лидер, който много повече се интересува от растежа на реалния бизнес, а не ориентиран към приятелските кръгове. За тях да бъдеш голям бизнесмен, никога не е значело да бъдеш голям гражданин на Русия. И мисля, че точно там те сбъркаха. Защото ако тези бизнесмени се интересуваха повече във финансирането на опозиционни партии, в края на краищата щяха да излязат като победители от така създалата се ситуация. Щяха да плащат много по-малко санкции на Путин, много по-малко такси, отколкото днес.
Тоест вече изобщо не можем да говорим за лоялността милиардер–държава?
О, разбира се. Много от тях ще си задържат стотиците милиони, дори милиарди, но много от тях изгубиха стотици милиони заради войната. Когато сигурността на бизнесът им, сигурността на децата им са в опасност, единственото, което ги интересува, е да запазят останалите милиони. Държавата за тях повече от всякога е мащеха.
Енергийната криза и „Северен поток“. Каква зима очаква Европа?
Като резултат от Руската инвазия и войната, зимата ще бъде по-студена, но под по-студена нямам предвид, че хората масово ще мръзнат. Хората ще плащат една идея по-високи сметки, ще живеят на по-ниски температури. Но съм напълно сигурен, че нито един германец, или пък българин или чех, ще замръзне в апартамента си, или ще се разболее от тази енергийна криза вследствие на войната. Не трябва да забравяме, че решението за тези санкции е да запазим не само живота на хората в Украйна, а и светът такъв, какъвто го познаваме.
А каква зима очаква Русия?
В моето детство, по времето на Съветска Русия, често се казваше, че икономиката на държавата има четири основни проблема: лято, есен, пролет и зима. Всяка зима е предизвикателство за Русия. Сега няма да има определени икономически предизвикателства, но сега всяко руско семейство има проблемът, че много млади мъже са мобилизирани. Семействата губят основните си източници на доходи, а и икономиката, силната работна ръка, тези хора се изправят срещу голямата вероятност да умрат в Украйна и това е много по-важно от всичко останало.
Т.нар. ислямско банкиране, в Чечня и Дагестан и Татарстан, обръщането на Путин към Китай и Турция, това ли са инструментите, които биха стабилизирали руската икономика?
Ислямско банкиране, в действителност е нормално банкиране, което при определени условия не начислява лихви. Но няма доказателство за икономически растеж на нито една държава или област около Русия, която би успяла да направи икономически растеж без участието и на международния пазар. Всичко хубаво, което се случи на руската икономика през последните години, е благодарение на постепенната интеграция в световната икономика. Така че идеята за растеж и развитие в изолация е чиста фантазия. Примери за това са държави като Северна Корея, Куба, Иран. Иран е държава, в която хората сега живеят в пъти по-зле дори преди революцията от 1979 г. Разбира се възможно е Русия да стабилизира кризата, но нивото на стабилизация ще остане ниско. Партньор с размерите на Русия не е от важност за държава като Китай. Икономически погледнато, отношенията със Съединените щати или с Германия са в пъти по-значими за Китай, отколкото тези с Русия. Всеки специалист би потвърдил това. Китай има само един интерес към Русия и това е да изтъргува колкото се може повече енергия от Русия, за колкото може по-малко пари. Турция е един от малкото икономически победители в следствие на войната, да вземем например дори само Турските авиолинии, в момента те на практика нямат конкурент на пазара в полетите към Русия. На този фон Ердоган се радва на все по-малка популярност сред турците, допуска значителни грешки в управлението на държавата и това доведе до тази огромна инфлация в държавата през последните три години. В същото време имиджът му и на Запад се срива, защото той се превърна в нещо като мост между Русия и останалият свят. Турция всъщност е един от основните доставчици на стока към Украйна, подкрепя я и при политически решения. Но продължава и бизнеса си и с Русия. Тази подкрепа обаче се основава само на лични интереси, личните интереси от една страна на Ердоган, от друга на Путин.
Вие самият сте университетски преподавател, много от вашите студенти бягат извън родината си. Изгуби ли Русия своята интелигенция, в следствие на войната?
Още преди войната Русия губи десетки хиляди инженери, академици, доктори всяка година. Но от пролетта те станаха стотици хиляди, дори повече от болшевишката революция. И голяма част от тази т. нар. пролетна вълна бяха интелектуалци, журналисти, IT специалисти, учители, директори на училища. Преди 100 години Русия оцеля благодарение на това, че над 80% от населението беше високо образовано, сега случаят не е такъв. Исторически може да се случи това, което интелигенцията на Германия преживя след Хитлер. Немската научна дейност преди него е била на много по-високо ниво, отколкото тази на английски, но за три години във война тя успява да се срине.
Тогава кой остава, обикновения руснак, който всеки ден се качва на метрото в Москва, Санкт Петербург усеща ли тази криза?
Да, усеща я. Когато виждаш толкова хора да се струпват по границите, да стигат дори пеша до тях. Има толкова тотално опустошени семейства, свързани с войната. Но дори и тази икономическа криза не може да превърне директно в политическо действие, защото руските служби функционират все още перфектно. Хората са фрустрирани, отчаяни, но не могат да направят почти нищо. Икономическата криза се отразява по различни начини, например в супермаркета това не е много видимо. Инфлацията в Русия е не повече от 10-12% сега. Но много семейства изгубиха свои членове, някои от тях бяха мобилизирани в армията, други избягаха. Тоест приходът вътре в семейството намаля и те са принудени да се справят със значително по-малък бюджет.
Сега помагате на много украински икономисти, със съвети, но ако може да направите прогноза за края на войната, каква ще е тя?
Сигурен съм, че Руся ще бъде принудена да върне на Украйна земите окупирани от 24 февруари насам, но за съжаление прогнозите ми за Кримския полуостров и земите окупирани преди 8 години не са такива. Може би е процес на договаряне. Според мен войната скоро ще спре. Миля че Украйна, ще израсне икономически, ще има своя инвестиционен план по модела на Маршал. Украйна показа, че няма корупция в държавата. Един положителен изход.
