Съединението на България е едно от най-значимите събития в новата българска история. Всички знаем датата 6 септември, но не всеки помни как се е стигнало до присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Преди да стигне до Пловдив, въстанието вече е започнало – в първите си дни се движи от град на град, от село на село.
Свързана новина
Първият ход идва на 2 септември в Панагюрище – група младежи обявява Съединението, а по улиците се чуват виковете „Долу Румелия“ и „Да живее Съединението“. Не е на предвидената дата – 6 септември, но веднъж започнало, въстанието вече не може да бъде върнато обратно в тайните комитети.
„Панагюрци избързват и група младежи обявява Съединението. Още тогава с викове „Долу Румелия“, „Да живей Съединението“, като на 3 септември в Голямо Конаре пристига писмо от Вълю Стефов, който е секретар на комитета. Съобщава, че въстанието вече е започнало. Това налага спешна реорганизация“, казва Калоян Станчев, уредник в Регионален исторически музей – Пловдив.
Ден по-късно новината стига до тогавашното Голямо Конаре – днешния град Съединение, но с нея идва и предупреждение – изпратен е представител на властта, който трябва да усмири бунта.
На 4 септември изпратеният от Пловдив представител на властта е арестуван. Колелото се завърта и събитията се случват все по-бързо. Ден по-късно четата полага клетва, осветено е и знамето, с което ще тръгне към Пловдив.
„Съединението там е обявено не на четвърти, а на 5 септември, когато четата полага клетва и знамето на четата е осветено“, посочва Калоян Станчев.
Времето притиска въстаниците. До вечерта те трябва да бъдат в Пловдив.
Четата потегля от Голямо Конаре към Войсил. Преминава през Бенковски и Царацово. През всяко следващо село към нея се присъединяват още и още хора.
Това, което тръгва от Голямо Конаре като чета, постепенно се превръща в колона от стотици доброволци, с обща цел и посока – Пловдив.
„От Голямо Конаре четата преминава през Войсил, Бенковски, Царацово, като към нея се присъединяват стотици доброволци. Една от основните идеи за осъществяването на самото Съединение е към същинската идея да бъдат привлечени и военните, и в случая майор Данаил Николаев“, казва Калоян Станчев.
В покрайнините на града срещу четата има военни. На моста са разположени артилеристи, но очакваната съпротива така и не идва.
„Когато голямоконарците пристигат в покрайнините на Пловдив, на моста при реката са разположени артилеристи. Чардафон като предводител на четата търси да установи контакт. Данаил Николаев издава заповед, с която те се изтеглят и позволяват безпрепятственото преминаване на четата през реката“, разказва Калоян Станчев.
Българските офицери в Източна Румелия също застават зад Съединението. Пътят към Пловдив вече е отворен.
Свързана новина
Крайната цел е една конкретна сграда – конакът, който тогава е бил резиденцията на генерал-губернатора на Източна Румелия. Днес сградата вече я няма, но в нощта срещу 6 септември точно тук стига пътят на въстанието. Включват се четите от Чирпан, Асеновград и Пазарджишкия регион.
Конакът е обграден, а вътре е човекът, който до този момент олицетворява властта на Източна Румелия.
„На следващата сутрин се събира тълпа от граждани около конака. Заедно с Чардафон, Иван Андонов и други нахлуват в неговите покои, извеждайки го пред тълпата. Той заявява своята българска принадлежност, защото към онзи момент е имал право да поиска помощ от Османската империя, която да прекрати акцията. Но той не го прави. Пред тълпата заявява: „И аз съм българин. Подкрепям Съединението“, казва Калоян Станчев.
Свързана новина
На 8 септември княз Александър Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден заедно с премиера Петко Каравелов вече са в Пловдив. България официално вече е цяла.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
