В разгара на военните действие в Украйна, жителите имат най-голяма нужда от спасители. Точно такава е и Тата, която разказва за най-тежките си моменти с усмивка. Обяснява тази усмивка със стреса и умора от безсънните нощи.
Тата е 24-годишна украинка, в момента е на фронтовата линия и оказва първа помощ на украинските войници, както и на гражданите.
„Аз помагам на тези, които имат нужна. Понякога хората идват защото имат главоболие или гадене. Понякога идвам, защото са се порязали или някой ги е порязал или кървят. Зависи от деня. Ако руснаците са много упорити и стрелят много хора, тогава имам много работа“, казва парамедикът.
През 2014 г. градът на Тата – Волнаваха, е част от войната в Донетската област. Тогава за първи път се сблъсква с ужаса от войната, която я променя. Украинката израства под звука на изстрелите, а войната я учи да цени живота.
Помагането на другите и указването на първа помощ винаги са били страст за младото момиче. Сега тя рискува живота си в името на другите.
С годините страховете не изчезват, просто се променят, казва Тата.
Като човек живеещ във война от тийнейджър, най-големият ѝ страх е свързан със загубата на близките.
Тя не би напуснала Киев въпреки опасностите по време на войната.
Гледайте повече във видеото!
