Параходът светиня „Радецки" посреща Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, закотвен принудително на козлодуйския бряг. Поради липса на средства за ремонт той няма право да извършва плавания. 

Всяка година хиляди се качват на „Радецки". Някои дори имат късмета да  плават с него. Но щом мостикът на един кораб е заключен, не е добро положението. 

Главният механик на кораба Валентин Герговски разказва с болка, че разрешителното за плаване на единствения подобен кораб-музей в Европа е изтекло в началото на април. 

„Корабът трябваше  да бъде вдигнат над вода и да му бъде извършен доков преглед  в корабостроителница, какъвто се прави на всеки пет години. Няколко месеца преди крайния срок бе подета и дарителска кампания за набиране на средства за ремонта. Предишната е била успешна”, разказва Валентин.

„Историята е най-важното нещо и паметта, която трябва всяка един българин да носи в себе си.”, призовава представителят на кампанията Альоша Първанов.

От необходимите над 220 хиляди лева обаче бяха събрани едва 63 хиляди, а от Националния исторически музей, който е принципал на плавателния съд, все още проучват къде може да бъде обследвана годността му. 

„Може би е интересно да се знае, този кораб „Радецки” е строен в Русенския и основно досега там са преминавали неговите основни прегледи и планови ремонти”, разказва Людмила Дамянова, ръководител на кораба музей.

От три години обаче Русенската корабостроителница е в несъстоятелност. Другите два варианта са Сърбия или Румъния.

„Тука идват пенсионери, които са събирали стотинки, за да го направим тоя кораб, тука идват деца, които продължават историята, които са бъдещето, и затова смятам, че националната светиня трябва да се поддържа”, споделя Валентин Герговски.

На фона на днешната безпътица началото на българския „Радецки" е било повече от вдъхновяващо. През 1964 г. се подема национална  кампания без аналог в родната история. 

„В която с голям ентусиазъм се включват някогашните, забележете, милион и двеста хиляди български ученици, тогавашни пионери предимно, и те със собствения си труд, събирайки вторични суровини предимно, хартия, желязо, билки,  събират наистина огромна сума за направата на кораб „Радецки”, разказва Людмила Дамянова.

Според специалистите той е автентично копие   на легендарния  австрийски параход, от който през 1876 г. слизат 205 Ботеви четници и целуват козлодуйската земя. И до днес корабът пази една реликва – мастилницата на капитана Дагоберт Енглендер. 

„Любопитно е, че е бил на възрастта на войводата Ботев – също млад човек, само на 29 години. Това, което се твърди, е, че той дори е симпатизирал на Ботев и неговата чета. Думите му са -  Бог да благослови святото дело, по което сте поели”, разкрива Людмила Дамянова.

Макар и закотвен, „Радецки" не спира да омайва посетителите си. 

„Впечатлява ме, че е запазен в този си вид, с тези оригинални писма и с мастилницата, сега ще разгледам и горе палубата. Не знам какви са намеренията на държавата за този музей, но би трябвало и тя да е главният спонсор”, разказва туристът Росен Шивачев.

А болката на главния механик, облечена в думи, звучи така: „Истината е капитан да го кара и не вързан за брега”.

Към момента не е ясно осигурени ли са или не средства за ремонта на „Радецки". Отговорът от НИМ е, че са предприети всички законови действия по избор на изпълнител. Но най-важният въпрос - кога параходът-светиня отново ще плава, засега остава без отговор.