Актьорът Ованес Торосян - този път е в ролята му на режисьор на пиесата "Предградие" от американския драматург Ерик Богосян, която разказва за живота на младите от крайните квартали.
Историята на Ованес започва в Армения, където е роден в семейство на поколения артисти. Те се местят в България, когато е на 6 години. Есента тръгва на училище в първи клас, а още дори не говори български. За да се впише в средата, усвоява не само българския език, а и поведението на буен столичен тийнейджър.
„Моите тийнейджърски години бяха доста буйни в смисъл, че до шести клас аз не знаех какво искам. И бях тръгнал в грешна посока. Изгониха ме от едно училище. Защото обиждах учителките си, на които мога сега да се извиня публично”, обясни Ованес.
Той разказа и какво го е накарало да се държи по този начин и какво го е спасило от гаменското поведение:
„За да намеря себе си, за да се адаптирам във въпросната среда. Нямаше още камери тогава в класните стаи, което ни даваше лукса да си правим каквото си искаме и колкото по-голяма глупост направиш, толкова повече те уважават и в твоята среда ти си по-важен и по-готин. И това беше причината. Докато не се срещнах с театъра и разбрах, че тази енергия, която имам мога да я насоча в друга посока. Ето може би гените, кръвта… Имах една домашна камера, която леля ми от Америка ни донесе и аз лятото между 5-и и 6-и клас въобще не излизах и седях вкъщи и си снимах смешки. Нашите ги гледаха и тогава видяха, че всъщност, може би, това ми е талантът и ме записаха в Двореца на децата в театрална школа”, спомни си актьорът.
И не са сбъркали. Ованес е носител на награди за ролите си във филмите "Източни пиеси", "Тилт" и "Аве". Автор е на два моноспектакъла, режисьор е на няколко постановки, сред които и такива по текстове на Радичков. Съосновател е на работилницата за документален театър "Реплика", чиято цел е да разказва истински истории.
„Онзи ден ги смятах, тъй като си бях загубил CV-то, и някой ми каза "Прати си CV" и аз наново започнах да си пиша творческата биография и се оказа, че до момента, преди 10 години съм завършил, и оттогава досега имам 84 проекта”, обясни Ованес.
Проектите, които интересуват актьора, са със социална насоченост. Такава е и продукцията на казанлъшкия театър, който кани Ованес за режисьор на постановката "Предградие".
„Ако крайните квартали на София са нашето предградие, аз съм израснал в крайни квартали и поради тази причина тази пиеса ми е позната, проблемите на тези младежи са ми познати. И аз съм израснал в някаква подобна среда. Героите са едни тийнейджъри. Тъй като пиесата е американска, опитал съм се максимално да ги дръпна към българската действителност. Основните проблеми, свързани с младите са, че те имат една енергия и не знаят къде да си я дянат. Нямат посока, нямат примери, днес знаем, че будители няма и герои няма. И съответно те без герои са в нищото и се оглеждат. Ако имат герои, те са от някакви грешни посоки, а приоритет са парите. В най-добрия случай се капсулираш. В случая аз съм се капсулирал в театъра и съм си създал свой свят, който ми харесва. И от време на време, като се срещна с живота такъв, какъвто е, това ме плаши и си предпочитам уюта на театър. И забелязвам, че всички хора са така – всеки си е намерил нещо, което да го залъже, че така е добре", казва режисьорът Ованес.
На сцената Ованес играе различни роли, но в живота най-важната му роля е тази на баща и признава, че трудно съчетава ролите си.
„Но аз съм поел този риск, защото мисля, че семейството е нещо много важно, тъй като съм арменец и това е някаква важна ценност от цялата игра”, каза актьорът.
