Актьорът Ованес Торосян - този път е в ролята му на режисьор на пиесата "Предградие" от американския драматург Ерик Богосян, която разказва за живота на младите от крайните квартали.

Историята на Ованес започва в Армения, където е роден в семейство на поколения артисти. Те се местят в България, когато е на 6 години. Есента тръгва на училище в първи клас, а още дори не говори български. За да се впише в средата, усвоява не само българския език, а и поведението на буен столичен тийнейджър.

Снимка: bTV


„Моите тийнейджърски години бяха доста буйни в смисъл, че до шести клас аз не знаех какво искам. И бях тръгнал в грешна посока. Изгониха ме от едно училище. Защото обиждах учителките си, на които мога сега да се извиня публично”, обясни Ованес.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Той разказа и какво го е накарало да се държи по този начин и какво го е спасило от гаменското поведение:

„За да намеря себе си, за да се адаптирам във въпросната среда. Нямаше още камери тогава в класните стаи, което ни даваше лукса да си правим каквото си искаме и колкото по-голяма глупост направиш, толкова повече те уважават и в твоята среда ти си по-важен и по-готин. И това беше причината. Докато не се срещнах с театъра и разбрах, че тази енергия, която имам мога да я насоча в друга посока. Ето може би гените, кръвта… Имах една домашна камера, която леля ми от Америка ни донесе и аз лятото между 5-и и 6-и клас въобще не излизах и седях вкъщи и си снимах смешки. Нашите ги гледаха и тогава видяха, че всъщност, може би, това ми е талантът и ме записаха в Двореца на децата в театрална школа”, спомни си актьорът.

Снимка: bTV


И не са сбъркали. Ованес е носител на награди за ролите си във филмите "Източни пиеси", "Тилт" и "Аве". Автор е на два моноспектакъла, режисьор е на няколко постановки, сред които и такива по текстове на Радичков. Съосновател е на работилницата за документален театър "Реплика", чиято цел е да разказва истински истории.

„Онзи ден ги смятах, тъй като си бях загубил CV-то, и някой ми каза "Прати си CV" и аз наново започнах да си пиша творческата биография и се оказа, че до момента, преди 10 години съм завършил, и оттогава досега имам 84 проекта”, обясни Ованес.

Проектите, които интересуват актьора, са със социална насоченост. Такава е и продукцията на казанлъшкия театър, който кани Ованес за режисьор на постановката "Предградие".

Снимка: bTV

„Ако крайните квартали на София са нашето предградие, аз съм израснал в крайни квартали и поради тази причина тази пиеса ми е позната, проблемите на тези младежи са ми познати. И аз съм израснал в някаква подобна среда. Героите са едни тийнейджъри.  Тъй като пиесата е американска, опитал съм се максимално да ги дръпна към българската действителност. Основните проблеми, свързани с младите са, че те имат една енергия и не знаят къде да си я дянат. Нямат посока, нямат примери, днес знаем, че будители няма и герои няма. И съответно те без герои са в нищото и се оглеждат. Ако имат герои, те са от някакви грешни посоки, а приоритет са парите. В най-добрия случай се капсулираш. В случая аз съм се капсулирал в театъра и съм си създал свой свят, който ми харесва. И от време на време, като се срещна с живота такъв, какъвто е, това ме плаши и си предпочитам уюта на театър. И забелязвам, че всички хора са така – всеки си е намерил нещо, което да го залъже, че така е добре", казва режисьорът Ованес. 

Снимка: bTV


На сцената Ованес играе различни роли, но в живота най-важната  му роля е тази на баща и признава, че трудно съчетава ролите си.

„Но аз съм поел този риск, защото мисля, че семейството е нещо много важно, тъй като съм арменец и това е някаква важна ценност от цялата игра”, каза актьорът.