Колко голям трябва да е един артист, за да направи спектакъл за малкия човек? И колко нещастен трябва да е неговия герой, за да бъде достатъчно смешен? Трудни въпроси и отговори, които изглеждат лесни в решението на Ованес Торосян, наречено „Малкият Пучи“.
Авторският моноспектакъл, чиято софийска премиера бе в Нощта на театрите (17 ноември), е писан преди шест години. Това е първият театрален текст на актьора, но по собствените му думи до момента не е имал смелостта да го представи пред публика.
В рамките на малко повече от час той разказва за Пучи – малкия човек, различен, отритнат, сочен с пръст. Прототипът на героя е брат на Джон, който пък е от друг авторски моноспектакъл – на американския комик Джон Легуизамо. Ованес решил, че ще напише историята на Пучи, но от някъде започва да разказва своята собствена история…
Историята на Пучи, която учи – защо се радваме на страданието на другите, защо има знак за равенство в силата от емоцията на собствения ни мазохизъм и хедонизима на другите. И този човешки етюд е не просто набор от думи, събрани в изречения, завързани в сюжет и пригодени за театър, а ужасяващо откровена градация от преживяно.
Такъв е и ефекта от самия спектакъл, който се играе в заведение, тъй като и по-голяма част от действието се развива там. Малкият Пучи успя да умълчи дори барманите и сервитьорите, които сякаш в началото не се вълнуваха особено много от неговото присъствие. Това пък дава отговор на въпроса за мащаба на актьора и способността му да заразява, без да е болен от липса на талант и харизма.
