В следващия репортаж ще разкажем за нощното дежурство на пожарната команда в Първа районна служба в София. В нея някои от пожарникарите работят втора работа, за да могат да попълнят семейния бюджет.
Въпреки протестите на огнеборците за по-високи заплати и по-добра техника, в репортажа на Антоан Златков няма да видите техните оплаквания, а само свидетелства за това какво е да носиш отговорност.
Нощното дежурство в Първа районна служба в град София започва със сигнал за горящ партерен етаж на сграда на общежитие.
Докато пътуваме към мястото, постоянно се подава информация към началника на дежурната смяна по град. Нашият екип пътува с него. Едновременно с нас пътува и линейка на пожарната.
На място има две пожарни и три екипа на спешната помощ. От началото на годината огнеборците от Първа районна служба реагират на 407 сигнала, ние сме на 408-я. Казват, че минава леко- хората са евакуирани, а пламъците изгасени.
Има ли ден с ден, които да си приличат или всеки е тотално различен?
Павел Лицов - началник на дежурна смяна в Първа районна служба: Няма две дежурства, които да си приличат.
Павел Лицов е началник на дежурната смяна. Бил е пожарникар в казармата и така до днес - вече 25 години. Казва, че най-трудното е да съгласува колектива по време на произшествие, за да работи като една добре смазана машина.
Вие казвате, че всеки има различни интереси, но кое е нещото, което ви обединява като отбор?
Всички, които са в тази професия, ги води хуманното в професията. Всеки един от служителите е дошъл тук да изпълни своите задължения- тоест да спасявате човешки животи.
Говорите скромно, но реално сте хората, който в повечето пожари или произшествия вие сте първи на място.
В общи линии първи сме, но и да отиде някой преди нас от другите служби е безпредметно. Не може да свърши това, което вършите вие- естествено, ние имаме оборудване, обучени сме, това, че всяко едно дежурство след като мине сутрешната проверка си има разпределение на времето, в което се включват занятия практически, лекции и тн. Ние непрекъснато тренираме и повишаваме нивото си на подготовка.
Смяната в пожарната е 24-часова. Всеки път започва със строяване по екипи и проверка на пожари-техническото въоръжение.
Кое е най-сложното във вашата работа?
Не мога да кажа, кое е най-сложното, защото две произшествия еднакви няма. Ако ме питате, кое е най-трудно, най-трудно е срещата със смъртта.
Кой е най-тежкият адрес, на който сте били? Най-тежкият пожар, най-тежкото произшествие?
Няма да забравя когато горя Министерски съвет, още с излизането на колите тук на „Раковска“ и „Дондуков“ се видя как от всяка арка излизаха кълбета дим. Няма да забравя пожара в „Пирогов“, когато за наше щастие успяхме да евакуираме всички болни и нямаше загинали, освен двамата, който бяха в горящото помещение. Няма да забравя, когато горя ТЕЦ „София Изток“ в „Дружба“, там беше някакъв кошмарен пожар. Имаше една катастрофа с едни млади момчета и момичета на „Цариградско шосе“, тръгнали рано сутринта за море и така не стигнаха до никъде.
Вие как се лекувате, всички заедно като добре смазана машина, както казахте или всеки по отделно?
Ние извън службата не сме заедно, всеки си има семейство приятели. На мен лично ми помага семейството.
Как вашето семейство гледа на вашата професия?
Понеже живея в района и 10 мин след като се чуят сирените ме проверяват какво е положението, свикнали са.
Пламен Радев, който е оперативен дежурен по град във Втора дежурна смяна на Столичната пожарна, е в системата точно от 30 години. Казва, че за него е най-трудно да избяга от рутината. И въпреки стажа, успява да съхрани желанието за работа. Разчита на своя екип, а когато е на смяна пожарните в София разчитат на него. Разпределя сигналите, те минават през него, а на всеки по-тежък адрес той е там.
„Професията е интересна. Всяко дежурство е различно. При нас нещата стават много бързо, нямаш време да мислиш върху своите решения. Трябва да вземеш мълниеносно решение. От години това са ме учили - няма грешно решение. Важно е да бъде взето решението бързо и когато имаш екип, който да го изпълнява, който го изпълнява в срок и го изпълнява качествено нещата се получават“, разказва той.
Коя е най-тежката картина, която си представяте?
През годините е имало много случаи, но последната мисля, че беше на Коледа или Бъдни вечер. Бяхме на дежурство и се обадиха хора, които са застрашени от пожара. Ние им давахме съвети по телефона и всъщност бяха много близко до пожарната и в крайна сметка не можахме да ги спасим. През цялото време говорихме с тях по телефона, докато пътувахме им казахме да не се притесняват, че ще бъдат спасени, но всъщност обстановката с пожара беше такава, че не можахме да ги спасим. Тези хора загинаха. Това е наистина за цялата ми кариера може би най-неприятната ситуация.
Ако трябва да обясните на някой човек, който изобщо няма представа от вашата професия с няколко думи как бихте му я обяснили?
Значи с няколко думи няма как да обясня. От години обяснявам, на който и да обяснявам, това е такава тема, че на хората им става интересно и нещата прерастват в един много дълъг разговор и дори жена ми като чуе това нещо става и напуска, защото казва "писна ми от твоята пожарна, тук цяла вечер ще се говори за пожарна", след като им стане интересно на хората като започна да им обяснявам.
Вашето семейство как гледа на професията?
Като семейство на пожарникар. Може би са горди, може би ми се радват, притесняват се - смесено, нормално.
Пожарникарите винаги се радват, когато виждат деца, които искат да бъдат като тях. И остават винаги нащрек, защото са в готовност във всеки един момент да скочат в огъня.
