Промените в Закона за домашното насилие събра у нас спешно депутатите на извънредно заседание. Освен че бяхме свидетели на грозен многочасов дебат в залата, обидната реплика и оставката на Вежди Рашидов, последваха десетки коментари относно качеството на законовите поправки.

Хроничният проблем само в законовата формулировка ли се крие? Как се случват нещата в Европа и защо не става у нас?

Когато говорим за насилие е важно да отбележим, че не става дума само за физическо и сексуално насилие над жени, но и за психически тормоз като унижение, омаловажаване на самоличността и ограничаване на свободата.

В Испания за миналата година са регистрирани над 32 600 случая на насилие над жени по данни на  националния статистически институт в Мадрид. А 49 от тях са с фатален край. Психолозите го обясняват с „Мачо“ културата в испанските семейства. В традиционната култура е прието жените да са домакини, а мъжът да доминира.

В Италия сигналите за насилие над жени за последната година са над 20 700. Те имат на разположение над  500 домове за настаняване и 87 асоциации. Докато във Франция държавата работи заедно с Националната федерация за солидарност на жените.

„В нашата федерация за подкрепа на жените имаме 81 асоциации. Разполагаме с близо 4500 места за настаняване на жени при насилие. Имаме специална телефонна линия за изслушване“, обяснява Франсоаз Брие, директор на Federation Nationale Solidarite Femmes.

За изминалата годината на националната телефонна линия във Франция са постъпили над 93 000 сигнала за физическо и сексуално насилие над жени.

„Имаме доста строго законодателство как да се погрижим за жените, които са жертви на насилие от половинката си. Защитаваме и най-младите, които все още не живеят заедно с партньора си. Работим и по случаите на насилие над бивши партньори - в брак или не. Независимо дали жените, подложени на насилие, са били в интимни отношения или не с насилника, дали са живели заедно или не, вината и болката са едни и същи“, казва още Франсоаз Брие.

А предприемането на  мерки е според случая. „Според сериозността на акта на насилие има различни видове законови наказания. Понякога може да се стигне до арест. Първоначалното наказание е забрана за доближаване и ограничителна заповед. Ако има ново насилие или неспазване на заповедта, може да се стигне до арест“, отбелязва още Франсоаз Брие.

Рекордьор в класацията по домашно насилие обаче е Великобритания с над един милион регистрирани случаи в полицията на домашно насилие за миналата година.

„Имаме много закони в Обединеното кралство, които имат за цел да предпазват жените. Но често сме склонни да се насочваме към Закона за насилие между партньори във връзка или Закона за насилие на основата на пола. Въпреки това, според мнението на повечето жени, законите всъщност не предпазват жените. Много малък процент от случаите на насилие стига до съдебен процес, също така процентът на насилниците, които биват осъдени, е много нисък“, обяснява и Сара Педерсен, преподавател в Robert Gordon University.

Властите във Великобритания не могат да се справят с насилието, твърдят неправителствените организации. „Проблемът е в това, че има много бягащи от насилието, така че местата в тези пространства за протекция са запълнени. И това е много сериозен проблем, защото жените няма къде другаде да отидат“, твърди Сара Педерсен.