В Мюнхен bTV ви срещa с един от най-великите цигулари на нашето време, a Мадона дори го нарича „Брад Пит на класическата музика“ – Дейвид Гарет. Нашият екип беше поканен да заснеме първия концерт от новото турне, с което идва и в България на 3 юни в Античния театър.
В Олимпиахале близо 15 000 души дойдоха, за да видят първия концерт от турнето на Дейвид Гарет Millenium Symphony.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Майката на Грает е американка, бивша прима балерина. Баща му е юрист, германец. Родителите му започват да използват майчиното име Гарет вместо бащиноto Bongartz, което смятали за трудно за произнасяне.
Като четох книгата Ви, в нея разказвате, че сте имал „детство без деца“. Какво се крие зад тази слава сега, богатството и успеха?
Дейвид Гарет: Като малък, нямах пари и слава, но за мой късмет имах сестра и по-голям брат. Така че имах някакво общуване с други хора на моята възраст. Но действително бях малко изолиран, даже доста изолиран. И като поглеждам назад, това не беше най-забавното и безгрижно детство.
Беше много строго и съсредоточено върху музикалното ми образование. Но без това, вероятно нямаше да успея да постигна много неща, които днес мога лесно да си позволя. Нямаше да имам този набор от умения от ранна детска възраст, а за съжаление, с този инструмент, трябва да можеш да свириш, и то да свириш добре, от много малък, защото има лимит в мозъка ти – ако започнеш да свириш на цигулка на 14 или 15 например, не можеш да го овладееш така. То е като научаването на език – трябва да го направиш в ранна възраст.
Гарет проявява изумителният си талант като едва на 9 години той вече е солист в оркестър, на 10 има професионален мениджър, а на 11 години подписва договор с престижния лейбъл Deutsche Grammophon и става техният най-млад артист.
Имахме интервю с Найджъл Кенеди –и той сподели, че е трябвало да превъзмогне ситуация на домашно насилие – доведеният му баща над майка му. Вие имахте ли трудност, която трябваше да превъзмогнете, която в последствие се е оказала като трамплин?
Дейвид Гарет: Предполагам, че най-голямата трудност е това да не се чувствам достатъчно добър, като дете. Родителите ми бяха много консервативни и много стриктни с мен. От мен се очакваше винаги да се представям безгрешно. Това е самата истина и аз получавах лоши оценки, лоши коментари от баща ми всеки път, в който не бях безгрешен на сцената. Това провокира в мен тази мисъл, че ако не си перфектен – 101%, не мога да съм щастлив със себе си. И все още нося този товар, до ден днешен.
Но толкова пъти сте чувал по свой адрес „продиджи“ и „вундеркинд“?
Дейвид Гарет: Няма значение. Това не ти помага. Ако за останалите си дете чудо, а вкъщи те обиждат, или се отнасят лошо с теб, „дете чудо“ не значи нищо за теб. Не е онова, което получаваш вкъщи. Така че… беше трудно.
След самотни тийнейджърски години, далеч от деца и самообучаван вкъщи, Гарет заминава за музикална академия Джилиард в Ню Йорк зад гърба на родителите си. Принуден е сам да се издържа. Една от работите, с които го прави е, да бъде модел. Оттогава е и влечението му към модата.
Вижте цялото интервю във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
