Българо-македонските отношения продължават да са в криза, която се задълбочава. Очаква се до дни властите в Скопие да се произнесат за имената на нашите културни клубове в Охрид и Битоля.  

Буяр Османи ексклузивно пред bTV: Българските културни клубове трябва да сменят имената си

Преди няколко месеца македонският парламент прие законови промени, според които културните клубове в страната не могат да имат „спорни имена“. Ще бъдат ли заличени сдруженията на името на Цар Борис Трети и Иван Михайлов?
На ул. „Рузвелтова“ 1 в Битоля двама полицаи в кола без лого, напомняща югокризата, охраняват българският културен клуб, кръстен на името на последния лидер на ВМРО Иван Михайлов. Охраната е още от миналия април, когато българският клуб беше нападнат за първи път.

Андрей Ковачев пред bTV: Пребили са секретар на български културен клуб в Охрид

„Нито България ни създаде клуба, нито България ни наложи това име. Избрахме го ние – македонските българи. Иван Михайлов е свято име и от него излиза борически дух“, казва Люпчо Георгиевски, председател на Българския културен клуб в Битоля.

Той е категоричен, че името на клуба няма да бъде променено.

Над 70% от членовете на клуба в Битоля нямат български паспорти. Не могат да намерят документи, за да докажат потеклото си, но всеки ден се изправят срещу речта на омразата и етническата дискриминация.

Вторият клуб в Северна Македония, който също като в Битоля, предизвиква остри антибългарски реакции, е със свалена табела. Той е кръстен на цар Борис III и е в Охрид.

След нападението в края на ноември миналата година срещу този клуб вратата му временно затворена. На 16 март местният министър на правосъдието трябва окончателно да отсъди дали клубът ще продължи да носи името на българския монарх.

Външният министър на РСМ: Ще се погрижим да има нулева толерантност към насилието

Един от членуващите в  клуб „Цар Борис Трети“ е учредител на сдружение, наречено „Радко“ (единственото официално име на Иван Михайлов).  То е вдъхновено от късния просветителски период на Иван Михайлов. А лидерът на ВМРО се принуден да се превърне в Радко, за да избяга, и от българските, и от югославските власти заради тактиката на терористични акции, които въвежда в организацията. Срещу т. нар. революционни тройки във Вардарска Македония Кралство Югославия събира 35 хил. войници.

Иван Михайлов остава привързан към конспирацията, използва псевдоними и кодови имена до края на дните си. В по-ново време и в българската, и в македонската общественост е сочен за фашист и обвинен в колаборация с Третия райх заради връзките, които ВМРО трайно поддържа с хърватските усташи.

България втвърдява тона към Северна Македония

Независимо че е реабилитиран, Иван Михайлов никога не се връща в бившата югорепублика или в България. Всеки негов последовател обаче има дебело досие в УДБА-та – тайните служби на Титова Югославия.