Кристина Патева е търсач на доброто. В търсенето му, докато броди из отдалечени, малко населени места, всъщност тя го създава. Тя е истински приятел на българското село, а всекидневните й срещи с жителите му провокират желанието й да създава каузи, с които да подобри живота им.
„Аз съм от Баните – малка закътана община в сърцето на област Смолян. Работя в частна езикова школа по английски език и в Пловдив. Но планината е моят дом. Планината - това е моето усещане за заземяване. Моят начин да се връщам у дома“, споделя Кристина Патева
Кампаниите, които създава се раждат спонтанно. Казва, че основната им цел е не толкова да подпомогнат материално възрастните хора, с които се среща, а по-скоро те да получат внимание.
Според Кристина даващият човек е всъщност накрая този, който получава най-много. Освен грижата за възрастни хора, тя е организирала и кампании, които да подпомогнат деца болни от муковисцидоза, деца от защитени училища в отдалечени планински райони, набиране за средства за възстановяване на стари читалища и училища. Щастлива е, че успява в каузите си да увлича многото други хора, които да помагат.
„За добрината няма нужда от повод. За да направиш някой щастлив и усмихнат не е необходимо да има конкретно събитие. Няма човек, който да е толкова богат, за да няма нужда от добрина или някой да е толкова беден, че да не може да я даде. Да бъдем по-често осъзнати в ежедневието си за малките неща, защото сме свикнали да правим големи неща и да искаме големи неща, а пък всъщност добрината и щастието са в много малки събития, което правим и те присъстват в ежедневието ни. Посланието ми към хората е да имат широко отворено сърце – такова, каквото е в пазвата на Родопа планина, да имат едно сърце, с което да обичат себе си, едно сърце, с което да обичат хората, едно сърце, което да може да страда за тях“, казва Кристина
Докато обикаля Родопа планина, Кристина записва и съхранява особеностите на всяко село, до което се е докоснала. Тя може да даде непозната и нетрадиционна идея за пътешествие из България и да обогати с нови преживявания всеки, който и се довери да я последва по непознати и криви горски пътеки.
„Посетете село Давидково. То също е на територията на община Баните. Има изключително богата фолклорна култура и традиция. Там човек може да види възстановка на типичната родопска сватба, тогава, когато по определени традиции и обичаи се кани семейството на младоженеца, за да вземе булката.
В съседното село малка Арда има възстановка с риза, която се тече на стан, за да се прогони чумата – наскоро бяха направили такава възстановка, заради ситуацията, в която попадна света“, разказва добротворката.
За Кристина най-хубавите моменти от обиколките по планини и села са срещите с хората.
„Всеки, който иска да посещава такива места - да не се страхува от възрастните хора, а просто да се спре и да попита някой как си, какво правиш, защото и това дори е много голямо богатство, а възрастните хора могат да навигират много добре какво можеш да правиш тук и може да намериш нещо, което дори и аз например не зная“, казва Кристина.
„Всички казват, че България е много малка и си мислим, че сме посетили голяма част от нея, обаче човек като тръгне да пътува и като започне и като свие след някой завой, който не е планирал всъщност намира гледки места, история, култура, хора, за които въобще не знаем и си заслужава да пътуваме с България и да я познаваме повече, защото тя е наша и ние трябва да я познаваме и познавайки я да я съхраняваме“, добавя още тя.
Записите от планинските й странствания тя публикува и онлайн във фейсбук в групата „Записи от ПлАнИнАтА“. А разказите и събират стотици последователи. създава го преди няколко години с идеята да записва историите и срещите си.
Казва, че за нея това е място да съхрани духа на хората и спомена за тях. Историите, които разказва могат да бъдат като уроци и пътеводител на места, които хората да посетят. Всеки неин разказ ражда нова кауза.
ТЕРЛИЧКИТЕ НА БАБА РУМЯНА ОТ С. МАЛКА АРДА
„Една от историите е за моя близка жена, която има завещана от нейната майка над 100 чифта родопски терлици. Те са от семейство занаятчии, които в района са правили едни от най-хубавите. Тогава, преди години, всяко семейство е трябвало да има в дома си поне 200 чифта такива терлици, особено като има момиче, защото на сватбата задължително трябва да се подари на всеки един гост по един такъв чифт терлици. И разбира се е имало съревнование кой ще има по-хубави и това е било повод за гордост. Направихме една коледна кампания, в която ние иззехме всичките й неща и започнаха да се обаждат хора от цяла България. В продължение на 1 месец успях да изпратя терлици по целия свят и много се радвам, защото стигнаха до хора, които ги оценяват и се довериха. Във всеки плик имаше пожелание, което беше изготвено от Родопите със стрък лавандула… обратната връзка беше много мила, тя стигна и до жената, за да знаят, че са на място, на което някой ще им се радва“, разказва Кристина
КИЛИМИТЕ НА БАБА РАЙНА ОТ С. КАРАВЕЛОВО
„Това се случи в бедстващите села, в района на Карлово. Попаднах преди години там в един проект на „Резиденция Баба“. Престоят ми там се оказа запознанство не само с жената, при която бях, но и голяма част от селото. Когато станаха тези неприятни събития в село Каравелово, без да се замисля веднага тръгнах там и без да се замисля веднага тръгнах натам и се обадих на бабата и това, което най-много ме притесни е, че беше разтревожена за всичко, което се случва, че е много изплашена, но през цялото време ми казваше, че й липсват килимите. При получаването на даренията се появи една жена, която донесе своя килим нов и каза, че иска да го дари на някой, който е в нужда и аз в този момент казах веднага реагирах и казах - ами да, този килим отива за баба Райна. В този момент жената се разтрепери и каза - „Моля ви, задължително закарайте този килим на тази жена, защото моята баба се казваше така и аз знам, че не съм го донесла случайно“, споделя още тя.
„Аз осъзнавам, че на тях им е коствал цял един живот, за да съградят дома си. Възрастните хора са полагали изключително много усилия, за да направят всичко сами и те нямат много, но пазят това, което имат. Не е нужно да заменяме всяко нещо с ново, защото ние живеем в свят, в който много бързо заменяме нещата и някак си имаме потребност да имаме по-хубавото, по-новото, по-модерното. На мен това ме грабва, че това е урок да не искащ много, да искаш по-малко и повече да даваш и това, което имаш да ти е достатъчно“.
Днес Кристина има нова мисия – да спаси читалището на село Малка Арда. Разказва, че в селото някога имало много учители, а жителите днес мечтаят мястото им за култура, памет и повдигане на духа отново да отвори врати.
„Искам да направя много снимки на възрастните хора от селата, които посещавам най-често, за да останат в техните домове, за техните близки и семейства. Една такава изложба без никаква претенция за професионализъм в изпълнението, може да бъде кауза за дадено село и това всъщност е чудесен повод да запечаташ образите и по лицата и бръчките на хората да прочетеш много неща, това, което носят хората, независимо къде се намират и какво правят“, казва авторката на снимките.
Кристина вижда новата година като 365 нови възможности да почувства доброто наоколо.
„За мен доброволец е да правиш нещо на добра воля и това идва за мен от вътре. За мен това да помагам се е превърнало в необходимост, от жажда да правя нещо добро за хората. Нямам нужда да ми благодарят затова, имам нужда да го направя, да го почувстват, да го усетят и аз в погледа им виждам това, което ми е достатъчно, за да знам, че ще им помогна“, споделя Кристина
