Едно момиче напуска България малко след началото на прехода. Стари носталгични писма изчезват след обир в едно софийско мазе. Една актриса променя живота си, след като случайно прочита чуждите писма. Някогашни най-добри приятели се срещат за първи път след повече от 20 години.
Всички тези герои и събития са част от една истинска българска история. Днес героите ѝ живеят в различни краища на света. А срещата им е в Париж. Защото точно този град слага началото, а сега сложи и краят.
Горан от улица „Кракра“ в София със сигурност е добре познат на раздавача на писма от началото на 90-те години. Пише му Милена, най-добрата приятелка, която малко след като завършва френската гимназия в София, заминава да учи в Париж. Трудно ѝ е, а и Созопол е останал само в спомените. И в писмата до улица „Кракра“.
По-късно и Горан напуска България.
Много години след това актрисата Ина Добрева попада на захвърлени стари вещи на софийска улица. Явно някой пак е обрал поредното мазе и е захвърлил някакви непотребни писма. Ина обаче ги прочита. Така, вдъхновена от чуждите писма, тя се решава да замине за Франция и завършва най-престижната театрална академия в Париж.
Сега прави изложба с писмата на Милена до Горан, до майка ѝ, до сестра ѝ. Това е разказ за търсенията и надеждите на цяло едно поколение – на тези, които са били част от бунта и музиката на 90-те години.
„Намерих тези писма“. Това можеше да е просто заглавие на изложба в Париж с писмата на една българска бунтарка от 90-те. Но без никой да го е режисирал, се превърна в спектакъл. Защото на откриването в Българския културен център се появи Горан. Да - същият, онзи от улица „Кракра“. Той днес живее в Нидерландия, не е виждал Милена от „когато са били млади“, но тук дойде.
„Да, 21 години не се бяхме виждали. Чували сме се, знаем какво се е случвало с всеки от нас, но не се бяхме виждали 21 години. Да, Горан дойде вчера изненадващо за мен. До последния момент си мислех, че няма да дойде. Но се появи и беше страхотно“, споделя Милена.
По думите на актрисата Ина Добрева писмата са я открили.
„Не съм ги търсила аз нарочно. Просто те се оказаха на пътя ми. От дистанцията на времето си казах - защо не? Имаше и снимка, която стърчеше от тях. Всъщност тя привлече вниманието ми. На нея има двама младежи, които държат торта. Много в духа на 90-те е снимката, черно-бяла“, споделя тя.
В началото на 90-те Милена тръгва от България с двама приятели. Не знаят какво ще се случи, пробват. Пък и комунизмът вече си е отишъл, искат да видят останалия свят.
„Ние много спокойно тръгнахме, защото трябваше да се подготвим – изпити в посолството, да доказваме, че имаме пари, банкови сметки. Може би сме били единствените с банкови сметки тогава на 20 години. Лъжливи, фалшиви банкови сметки. И се подготвихме за това тръгване“, разказва още Милена.
Сълзите продължават и в писмата. Понякога дори се виждат и на хартията. В онова писмо, например, което започва с „Мила мамо…“. Но за Милена няма проблем, че писмата ѝ са прочетени от непозната за нея актриса Ина. Дори намира за симпатично, че точно те променят живота на младото момиче.
Цялата история вижте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK